Бъбречно-клетъчният карцином е най-честият тумор на бъбреците. Има много имена. Нарича се още тумор на Гравиц, хипернефром, светлоклетъчен карцином.  Представлява повече от 80% от злокачествените образувания на горните пикочни пътища и 3% от всички малигнени тумори. Отличават се два възрастови пика на повишена заболеваемост-около 40 годишна възраст и в интервала между 50 и 70 години.

 

Точните причини за развитието на бъбречно-клетъчен карцином не са установени. Предполага се участието в патогенезата на различни химически субстанции като азбест, кадмий или лекарства - продължително приемани нестероидни противовъзпалителни медикаменти. Причина може да бъде и травма в лумбалната област с образуване на хематом в бъбрека. При хистеректомия се удвоява рискът за развитие на хипернефром. Според някои учени значение има и наличието на А кръвна група като предразполагащ фактор.


 

Хистологично, туморът на Гравиц произхожда от епителните клетки на проксималните бъбречни каналчета. Хистологичната картина е пъстра и съдържа кистични образувания, кръвоизливи, светли, жълти и други участъци. Скоростта на нарастване на туморната маса е средно 0,5 см годишно.

 

Може би в унисон с многото си имена, бъбречно-клетъчният карцином клинично се нарежда сред туморите-"големи имитатори", поради способността си клинично да скрие истинското си лице зад маската на разнообразни симптоми и синдроми. Класическата клинична триада включва кръв и/или съсиреци в урината, болка и опипваща се туморна маса в лумбалната област. Към този симптомокомплекс може да се добави и немотивираната висока температура. Горните симптоми, обаче, са белег на авансирал процес. В много случаи туморът се развива коварно безсимптомно.

 

Големината на тумора невинаги е показателна за способността му за метастазиране. Често се срещат т.н. малки бъбречни туморчета (small renal tumors), които, въпреки незначителните си размери, са с висок метастатичен потенциал. В някои случаи, клиничният дебют на злокачесвеното заболяване е чрез метастази в белите дробове, проявяващи се като пневмонийни огнища. Много характерно за бъбречно-клетъчния карцином е инвазирането на бъбречните вени и разпространението на неопластични клетки чрез системата на долната празна вена. Туморът метастазира и по лимфен път в хилусните, парааорталните и паракавалните лимфни възли.

 

Понякога хипернефромът е хормонално активен и довежда до развитието на ендокринен паранеопластичен синдром, гастро-интестинални смущения, Щойфер синдром (увеличени размери на черния дроб без метастази в него) и други симптоми, объркващи диагностичното мислене. Когато има отслабване на тегло, то е драстично, от рода на 20-30 кг за месец.

NEWS_MORE_BOX

 

Прогнозата се определя от локалната инвазия и наличието на метастази. С лоша прогноза корелират наличието на туморни тромби в кръвоносните съдове и случаите на първична множественост на туморния процес (в 15%).

 

От образните изследвания за диагностика се използват ехография, скенер, ядрено магнитен резонанс. Венозната урография не се използва толкова често за такава патология, както в миналото, но, ако бъде проведена, може да покаже дефект в изпълването на пиело-каликсната система.

 

Лабораторните изследвания не са особено показателни. Наблюдава се полицитемия, увеличаване на алфа-2 глобулините, хормонално активни субстанции или електролитни нарушения при паранеопластичен синдром.

 

Лечението е оперативно отстраняване на тумора, целия бъбрек и дрениращите лимфни възли. Понякога, при малки неавансирали тумори, е възможна орган съхраняваща операция чрез парциална резекция. Туморът на Гравиц е лъче- и химионечувствителен, макар и да отговаря пончкога на определени химиотерапевтични комбинации.

 

Разработена е прицелна терапия с тирозин-киназни инхибитори, прилагана при метастатични бъбречно-клетъчни карциноми. Първо се извършва оперативното премахване на тумора, след което, при наличието на метастази, се започва лечение с имунотерапия, унищожаваща съдовата мрежа на метастазите.