Преминаването и отделянето на бъбречен конкремент – камъче, макар и силно болезнено, се смята за несериозно медицинско състояние. Все повече проучвания обаче разкриват, че това събитие трябва да се взема насериозно, тъй като се асоциира с повишен сърдечносъдов риск. Така литиазата не бива да се приема за банално събитие, а на нея може да се гледа по-скоро като на първи алармиращ белег, който да насочи лекаря към ранна оценка на сърдечносъдовото състояние на пациента, тогава повечето мерки ще бъдат превантивни, отколкото лечебни и свързани с намаляване на инцидентите.

 
Бъбречна литиаза

Както и самите сърдечносъдови заболявания, нефролитиазата е често събитие. Нейната честота варира силно между 6 и 20% в различните географски зони. Рискът от рецидив  - близо 10% в първата една година след инцидента и близо 50% за общо 5 години след инцидента. Макар и самият епизод на бъбречната колика при нефролитиаза в повечето случаи да няма незабавни последствия върху здравето, възникването ѝ е израз на налично смущение в метаболита най-често с разнообразен произход, свързано както с наследствена предразположеност, така и с фактори от околната среда, основно хранителните навици.



Съществуват множество видове бъбречни камъни – най-често са изградените от калциеви соли – около 70% от случаите. Тези от пикочна киселина са по-рядко срещани – 10-15%, но силно асоциирани с хранителните навици и особено с наличие на метаболитен синдром.


Връзка между литиазата и сърдечносъдовия риск

Едно от първите изследвания, запитали се дали има връзка между двете състояния е това на Вустлунд от 1973 г., който казва „Разумно е да се търси асоциация между коронарната сърдечна болест и нефролитиазата, тъй като и за двете състояния има общи етиологични фактори – хранителен режим, липса на физически упражнения и други.“.


Оттогава са последвали множество обширни проучвания по този въпрос, които разкриват налична статистическа връзка между наличие на нефролитиаза и повишена смъртност от сърдечносъдови болести, нещо повече - рискът е бил особено значим сред жените и младите хора без на етапа да може да се даде ясно обяснение за това наблюдение. Тези изводи водят до становището, че нефролитиазата може да е израз на системно нарушение, свързано също така със сърдечносъдови инциденти и е разумно при възникването ѝ да се направи цялостен преглед на пациента и оценка на неговите сърдечносъдови рискове.


Хипотези

  • Излишък на витамин Д

Част от популацията е носител на генетичен вариант, свързан с повишени нива на витамин Д, което се асоциира с повишени стойности на калция в кръвта, съответно в урината и формирането на бъбречни камъни. Тези пациенти са особено чувствителни при допълнителен прием на витамин Д. 

 

  • Нефролитиазата като рисков фактор за хронична бъбречна недостатъчност

Знае се, че литиазата се асоциира с повишаване на риска от хронична бъбречна недостатъчност, като последната се асоциира и с по-голям сърдечно-съдов риск.

 

  • Свободни радикали и оксидативен стрес

Оксидативният стрес играе определяща роля в патогенезата на атеросклерозата, но също така и във формирането на бъбречни камъни.

 

  • Смущения във фосфорно – калциевия метаболизъм и калцификацията на съдовете

Смущенията в метаболизма на калция са свързани с остеопороза и изместване на калция от костите към съдовете – така той попада в по-голямо количество в бъбреците и образува камъни. Междувременно при атеросклероза се наблюдават калцификации – отлагане на калций в съдовете, което смущава тяхното нормално поведение.

 

  • Метаболитен синдром, високи нива на пикочната киселина и литиаза

Ако пациентът е с метаболитен синдром и има бъбречни камъни те най-често са от типа, изградени от пикочна киселина – особено при пациентите със затлъстяване и диабет. Установено е, че пациентите, които формират такъв тип камъни и тези, които са със затлъстяване и с диабет 2-ри тип, по-често имат относително по-ниско рН на урината. Това е от значение, защото относително по-киселата урина е предпоставка за преципитати и формиране на конкременти.


Ранна намеса в навиците намалява ли риска от нефролитиаза и сърдечносъдови болести?

Такъв тип навици най-често са тези от ежедневието – хранителните и на физическата активност. Множество проучвания вече са доказали, че тяхното балансиране има благоприятен ефект за намаляване на риска както от нефролитиаза, така и от сърдечно съдови инциденти. Например хранителният режим, богат на зеленчуци и плодове и на нискомаслени млечни продукти има значителен ефект върху намаляване на артериалното налягане и холестерола, както и в честотата на нефролитиазата.