Артериалната хипертония е едно от най-честите хронични заболявания. Описани са многобройни патогенетични фактори, допринасящи за развитието и, не малка част от които са обект на антихипертензивната терапия. Високото кръвно налягане е сред водещите причини за прогресивно увреждане на бъбречната функция. Хроничната бъбречна недостатъчност, независимо от генезата, налага стриктен контрол над артериалното налягане с оглед отлагане във времето пристъпването към заместителна терапия като хемодиализа или трансплантация.

 

За артериална хипертония говорим при измерване на стойности на кръвното налягане над 140/90 mmHg съгласно СЗО и Европейското дружество по кардиология. С най-висока честота в световен мащаб е т.н. есенциална или първична артериална хипертония и в хроничен аспект сред ключовите органни поражения от нея са тези над бъбреците. Придружаващи заболявания като захарния диабет още повече усложняват ситуацията, особено при дълга давност, както е в случаите на тип 1 диабет, и при лош гликемичен контрол. При съпровождащи гломерулонефрити, тубулоинтерстициални заболявания с имунна генеза, токсични нокси,  обструкция по хода на пикочните пътища, генетични дефекти – бъбреците стават още по-уязвими при липсата на добро артериално налягане. Една от водещите причини за вторична хипертония от друга страна е бъбречната генеза и влошаването на реналната функция се асоциира с повишение в сърдечно-съдовата смъртност.


 

Няколко проучвания [Okinawa General Health Maintenance Association; Multiple Risk Factor Intervention Trial и др.] демонстрираха четирикратно по-висока честота на терминалната бъбречна недостатъчност при лица със стойности на артериалното налягане над 210 mmHg за систолно и над 120 mmHg за диастолно. Бъбречното съдово русло притежава механизми, с които поддържа оптимално налягане при вариации на системното налягане между 180 и 90 mmHg. Хроничното натоварване, както фактори като протеинурията, гломерулната хипертрофия, локални фактори на фиброгенезата, генетично предразположение и не на последно място възрастта определят органната увреда. Авторегулацията над налягането в бъбречните съдове търпи промени с времето, предразполагащи за което са наличието на диабет или нефропатия с друга етиология, прием на богата на белтъци храна [Maura Ravera]. Тогава високите стойности на системното артериално налягане се отразяват на гломерулните съдове, а това провокира склероза и фиброза със загуба на функциониращи нефрони.

 

Мета-анализът на няколко рандомизирани клинични проучвания показва, че стабилизиране на бъбречната функция се постига при овладяване на систолното артериално налягане до 110-129 mmHg или средното артериално налягане до 90-95mmHg [Jafar TH и сътр], независимо от вида антихипертензивна терапия. Загубата на белтък с урината е независим прогностичен фактор за влошаването на бъбречната функция. Антипротеинуричният ефект е присъщ и на медикаментите, понижаващи кръвното налягане. Сред водещите средства днес са АСЕ-инхибиторите и Ангиотензин Рецепторните блокери. Именно за тях изследванията сочат понижаване на протеинурията с 40-45%, за разлика от други класове медикаменти, където процентът достига едва 15-20. Метаанализи демонстрират два пъти по-ниска честота на прогресията на бъбречната недостатъчност при употреба на АСЕ-инхибитори сред недиабетици [Jafar TH и сътр]. При диабетно болни ползата е дори по-голяма (HOT,ACCORD, UKPDS). При микроалбуминурия белтъчната загуба регресира до нормални граници, забавя се прогресията към макропротеинурия, отлага се необходимостта от заместител на реналната функция и се редуцира смъртността. Сходни резултати обявиха и изпитвания на медикаменти от групата на рецепторните антагности като лозартан и ирбесартан (IDNT, RENAAL).

 

Съвременните препоръки на нефролозите гласят поддържане на артериално налягане под 130/80mmHg при лица с хронично бъбречно заболяване и под 120/75mmHg при наличие на протеинурия над 1г./24ч. при недиабетици. При недиабетици и загуба на белтък с урината под 500мг за 24 часа на този етап няма ясни доказателства за предимствата на някои класове антихипертензивни средства пред други. При диабетици обаче, везните се накланят към употребата на АСЕ-инхибитори като първо средство на избор или ангитензин рецепторни антагонисти при противопоказания за предходните. Препоръките за поддържане на налягане под 125/75 mmHg са индицирани още с утановяването на микроалбуминурия.