Бъбречнокаменната болест е широко разпространено заболяване, ангажиращо възрастните между 20 и 50 години. В България има някои ендемични региони, в които случаите на заболяването са по-чести: София, Варненска област, Хасково и други. 
 
За формирането на конкрементите играят роля както вътрешни (на организма), така и външни (на околната среда) фактори. Към вътрешните спада хиперкалциурията - повишено количество на калций в урината. Причина за това могат да бъдат различни заболявания на червата, при които абсорбцията на калций от храната е увеличена; прием на храни с високо калциево съдържание (мляко и млечни продукти); повишено отделяне на калций от костите при заболявания на ендокринната и костната система.
 
Факторите на средата, в която живеем също допринася за образуването на камъни. Горещият климат и високите температури водят до обилно изпотяване и обезводняване на организма, при което се повишава концентрацията на урината и се създават условия за кристализиране на солите. Ето защо приемът на течности трябва да е съобразен с изискванията на тялото. Друга причина е консумацията на питейна вода, богата на калций и фосфор. Режимът на хранене също е от значение за процеса на образуване на камъни в бъбреците. Обилното, нередовно и еднообразно хранене претоварва организма с вещества, които трябва да се елиминират с урината. Злоупотребата с различни лекарства, които се отделят с урината, какъвто е аналгинът, също оказват влияние върху патологичния процес.
 
Бъбречните камъни се различават по своя химичен състав. Той определя до голяма степен твърдостта и формата им. Това е от значение за тежестта на клиничната симптоматика, поведението на лечение, както и изхода от заболяването. Най-често срещаните видове биват:
 
  • Калциевооксалатни - тъмнокафяв цвят, гладка повърхност, с малки шипчета, твърди са и трудно се чупят, когато престоят дълго време в кухината на бъбрека могат да нарастнат и да придобият формата на легенчето (кораловидни);
  • Калциевофосфатни - белезникав до сив цвят, мека консистенция, често са инфектирани, бързо нарастват и стават кораловидни;
  • Уратни - жълтеникав до тъмнокафяв цвят, гладка повърхност, твърди;
  • Холестеринови - черен цвят, мека консистенция, трошат се лесно.
 
Големината и химичният състав на камъните са важни и за тяхното откриване. По време на ултразвуково изследване могат да се видят конкременти с големина над 3 мм, а също и съпътстващите промени в бъбрека.
 
Рентгенографията е полезна за определяне на местоположението на камъка. Тя ни дава богата информация и за цялата отделителна система. Уловката обаче е, че не всеки камък е видим на рентгенова снимка. Някои от тях са „рентген-позитивни“ - калциевооксалатни и фосфатни, а други са „рентген-негативни“- уратни. Последните не се откриват по време на рентгенографията. В този случай е необходимо да се направи контрастно изследване - венозна урография. При този метод интравенозно се въвежда вещество, което се отделя през бъбреците и очертава ясно контура на цялата отделителна система. По този начин може добре да се види мястото на „стоп“ на урината.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Усложненията при бъбречнокаменната болест се дължат на частично или пълно запушване на  пикочните пътища. Конкрементите благоприятстват задръжката на урина и развитието на инфекция. От друга страна, самите те поддържат възпалението чрез механичното дразнене, което оказват по време на придвижването си. 
 
От сериозните усложнения е и хидронефрозата. Тя възниква, когато камъкът запучи пикочните пътища. Това нарушава извеждането на урината, повишава се налягането в кухинната система на бъбрека, което постепенно довежда до атрофирането му. Това състояние води до до склерозиране на бъбрека и развитието на хронична бъбречна недостатъчност.
 
За разлика от хидронефрозата, която е хроничен процес, анурията е внезапно настъпило състояние, при което има пълно запушване на уретера от конкременти и болните спират да отделят урина. 
 
Съществува голямо разнообразие от причини, довеждащи до развитието на бъбречнокаменна болест. Част от тях могат да бъдат контролирани чрез създаване на пълноценен работен, хранителен и питеен режим. Други, обаче, не зависят от начина на живот. Независимо от това е необходимо редовно да следим здравословното си състояние и да посещаваме профилактични прегледи. При откриване на конкрементите, когато те все още са с малки размери, лечебният процес е по-лек и по-кратък. Навременното реагиране на промените, причинени от болестта, помага за избягване на усложненията.