Проф. д-р Чавдар Славов е завършил медицина в Медицинския университет в София през 1979 г. Работи като хирург в Окръжна болница в Кюстендил до 1980 г. Печели конкурс и е назначен в болница „Александровска“.
Има специализации по урология във Франция, Белгия, Русия, Великобритания и САЩ.
Член е на Световната урологична асоциация, на Европейската асоциация на уролозите, както и на Американската асоциация на уролозите, на Българската и Европейската асоциация по сексуална медицина.
В момента е началник Клиника по урология в УМБАЛ „Александровска“ и е национален консултант по урология. Член е и на УС на Българското дружество по трансплантология



Трансплантацията на органи и тъкани като високотехнологична дейност заема особено място в областта на медицинската наука и практика. Историята на бъбречната трансплантация до голяма степен илюстрира успехите и сътрудничеството в областта на хирургията, имунологията, посттрансплантационната нефрология и други медицински дисциплини.

Исторически, няколко са възловите събития за развитието на този проблем. Още в началото на XX век, Carrel (през 1912 г.) създава съвременните методи за съдови анастомози, за което получава Нобелова награда. През 1933 г. е извършена първата трансплантация на бъбрек от човек на човек. Това се случва в Украйна, където хирургът Вороной присажда бъбрек на 26-годишна жена, направила опит за самоубийство чрез отравяне с живак, от 66-годишен мъж починал от мозъчен инцидент 6 часа по-рано.

Понастоящем бъбречната трансплантация  е метод  на избор при лечението на терминалната бъбречна недостатъчност. Донори на бъбреци са предимно починали хора след черепно-мозъчни инциденти довели до т. нар мозъчна смърт, която е равнозначна на биологичната. В тези случаи сърдечната дейност и функцията на останалите органи се поддържа по изкуствен начин с помощта на апарати и системи. Най-често при тези донори наред с бъбреците се вземат и сърце, черен дроб и др. органи - мултиорганна експлантация. След съответно консервиране,донорските бъбреци следва да се трансплантират („присадят”) до 36-я час на подходящ реципиент.

Реципиентите (хората, на които се извършва присаждането) се подбират по установени критерии,най-важният, от които е биологичната и тъканна съвместимост. След трансплантацията се приемат лекарства, потискащи отхвърлянето на бъбрека (имуносупресори).

NEWS_MORE_BOX

 

В съвременния свят броят на нуждаещите се от бъбречна трансплантация расте непропорционално на наличността на органи. В САЩ от 60 000 чакащи бъбречна трансплантация годишно се извършват едва 6500. Затова в последните години трансплантациите от трупни бъбреци са се увеличили с 22 %, а от живи дарители – с 120%.



У нас чакащи бъбречна трансплантация са около 900 пациента, а годишно се извършват средно 30-40 трансплантации. По този показател сме на едно от последните места в Европа, въпреки че имаме много добро законодателство и осигурено финансиране. Най-много трансплантации се извършват в Норвегия, Франция и Испания.

Успеваемостта на бъбречната трансплантация у нас е съпоставима с тази в другите европейски държави. В УМБАЛ „Александровска” има създадени условия и организация за извършване на 80 до 120 трансплантации годишно.

Липсата на донорски бъбреци е основният проблем у нас, който вече десетки години не може да бъде решен...