Бъбречната недостатъчност е сред водещите по честота хронични заболявания, предизвикващи инвалидизация или трайно и съществено понижение в качеството на живота. Тя съставлява най-голямата част от по-широката група на хроничните бъбречни заболявания, които са сериозен здравен и социален проблем в глобален мащаб. Нещо повече, докато болестността в Европа е в границите на 6 – 8%, у нас различните хронични бъбречни заболявания засягат пряко почти 13% от населението. Още по-голям е делът на хората, изложени на висок риск от различни бъбречни заболявания.

 

Както стана дума, хроничната бъбречна недостатъчност съставлява най-голямата част от тази болестност. Хроничната бъбречна недостатъчност представлява постепенното отпадане на бъбречната функция, което се развива в продължение на години. Симптомите, особено ранните - общо неразположение и понижен апетит, са неспецифични и не насочват лекаря към същинското заболяване. Това прави болестта много коварна и трудна за диагностициране. Макар че протича в пет фази, диагнозата в огромното мнозинство от случаите се поставя в третата или някоя от по-късните фази, при което лечение в същинския смисъл на думата е невъзможно.


 

По-нататък болестта прогресира до сериозно понижение във филтрационния капацитет на бъбреците, при което хемодиализата става неизбежна. Нерядко се достига и до последната възможна алтернатива – бъбречна трансплантация. На този етап качеството на живот е чувствително понижено – както поради самата хемодиализа, така и поради бъбречната анемия – късно, но много сериозно усложнение на бъбречната недостатъчност. Подлежащата причина за бъбречната анемия е пониженият синтез на еритропоетин от бъбреците. Еритропоетинът е хормон, синтезиран в бъбреците, който стимулира образуването на хемоглобин и червени кръвни клетки. Отпадането на синтеза му предизвиква появата на тежка, обезсилваща анемия – страдащите са затруднени в извършването на иначе съвсем леки задачи като изкачването на един етаж, самообслужване и др.

 

Възможностите за лечение на бъбречната недостатъчност са доволно ограничени, особено в късните й етапи. Пълно излекуване е възможно само в първи и втори етап, когато състоянието е безсимптомно и не предизвиква никакви оплаквания. Това означава, че грижата за здравето и здравната култура трябва да претърпят качества промяна, промяна към по-добро. Може би най-належащият проблем в съвременната нефрология е недостатъчната здравна култура.

 

Лекарското съсловие и особено нефрологичното такова, алармират за нуждата от коренна промяна в обществото и нагласите му в това отношение. Българските нефролози предупреждават за сериозната опасност, надвиснала над обществото и здравеопазването – бързо застаряващо население с ниска здравна култура, слабо финансиране на здравеопазването и масово напускане на квалифицираните кадри. Ако мнозинството от потенциалните хронични бъбречни заболявания не бъдат предотвратени през следващите 10 20 години, върху обществото ще легне непосилно бреме – здравните разходи на още стотици хиляди бъбречно болни, които освен това ще бъдат извадени от пазара на труда. Това може да бъде предотвратено единствено чрез подобряване на профилактиката на бъбречната недостатъчност и останалите хронични бъбречни заболявания. Според повечето здравни специалисти и нефролози, това е възможно единствено чрез целенасочени и координирани усилия от страна на държавните институции, лекарското съсловие и медиите.

NEWS_MORE_BOX

 

Простата истина е, че българският пациент трябва да бъде научен, че трябва да посещава лекаря си не само, когато нещо го боли. На българския пациент трябва да бъде обяснено колко важна е профилактиката – колко време, средства и страдания спестява тя. На българския пациент трябва да бъде обяснено и колко важна е профилактиката на хроничните бъбречни заболявания, които са едни от най-разпространените у нас и които струват на данъкоплатците десетки милиони левове всяка година само под формата на преки медицински разходи. Ако се опитаме да калкулираме и непреките загуби под формата на пропуснато работно време поради болнични, загубена работоспособност и/или инвалидизация, ще получим стряскаща цифра.


 

Всеки от нас е отговорен за собственото си здраве. Първата стъпка към опазването му е съвсем лесна – профилактично посещение при личния лекар. Всеки трябва да се поинтересува и да поиска от личния си лекар информация за профилактиката на бъбречната недостатъчност и хроничните бъбречни заболявания.