Бъбречната криза или по-коректният медицински термин – бъбречна колика е състояние, което се наблюдава при преминаване на конкремент от бъбречното легенче по хода на уретерите. За съжаление, това е една от най-ужасните болки в медицината наред с холецистита и острия панкреатит. Въпреки това, има още по-лоши – перитонит, множествени фрактури и др. За изненада на жените, има много по-болезнени събития от раждането.


Болният с бъбречна колика обикновено не може да си намери място от болка – постоянно се върти и движи, но тя не се облекчава. Болката обхваща поясната област отзад и може да ирадиира напред към пъпа, пикочния мехур и половите органи. Продължава с часове, дори дни. Провокира се и се засилва от физическа активност, обилен прием на течности, кофеин, алкохол, диуретици. Често се придружава от гадене, повръщане, подуване, диспептични симптоми, макроскопска хематурия, левкоцитоза. Често обструкцията се наслагва с уроинфекция, която се проявява с левкоцитурия, повишена утайка, повишен C-реактивен протеин. Ако не се лекува едновременно и настъпилата инфекция, може да се стигне до пионефроза и абсцеси. При едностранна обструкция, ако другият бъбрек е интактен, няма повишение на креатинина и уреята.


В крайна сметка за един такъв конкремент има два възможни хода на развитие – елиминиране по пътя на пикочния мехур и уретрата или обструкция, която в повечето случаи става в трите физиологични стеснения по хода на уретера (пиело-уретерно, при кръстосването с илиачната артерия и уретеро-везикално при отварянето на уретера в пикочния мехур). В първия случай обикновено има болка, парене и затруднено уриниране, а след това симптоматиката стихва. Във втория случай при обструкция симптоматиката може да отшуми, което да накара болния да не потърси медицинска помощ и така да се пропусне обструкцията на пикочните пътища и настъпила хидронефроза. В първите 24 часа при обструкция настъпва хидронефроза и изменения в бъбрека, които са все още обратими. След две седмици обаче дори и след отстраняване на конкремента, в бъбрека настъпват необратими увреждания.


 

Диагнозата се поставя основно с абдоминална ехография, която изобразява конкремента и налични усложнения, ако има такива – хидронефроза, хидроуретер, пиелонефрит, абсцеси. Ползва се още обзорна абдоминална рентгенография, която показва калциевите и магнезиево-амониево фосфатни (струвитни) конкременти, които са рентгенопозитивни. Венозна урография се прави поне седмица след тежка бъбречна колика, за да може засегнатият бъбрек да отдели контраста. Прилагат се също ретроградна уретеропиелоскопия, компютърна томография и др. Чисто физикално, работната диагноза се поставя на базата на анамнестичните данни, характерната симптоматика и положително sucussio renalis.

 

Важно е да се направи диференциална диагноза с пиелонефрит, остър панкреатит, холецистит, остър апендицит, извънматочна бременност, овариална кистоза и др.

 

Целите на лечението при бъбречна колика са насочени към овладяване на коликата, отстраняване на обструкцията и възстановяване на бъбречната функция, овладяване на инфекцията на бъбреците и пикочните пътища, установяване химичния състав на конкрементите и причината за тяхното формиране.

 

Бъбречната колика се повлиява много добре от нестероидни противовъзпалителни средства, аналгетици, спазмолитици (Metamizole natrii, Diclofenac, Buscolysin, Papaverin, No-spa, Ketoprofen, Dexketoprofen, екстракт от див кестен). Прилагат се и диуретични и противовъзпалително-антисептични чайове и екстракти (бяла бреза, червена боровинка, мечо грозде, хвощ и др.). В някои случаи могат да се прилагат и опиоидни аналгетици (Tramadol, Fentanyl). Осигурява се обилна диуреза с орална и парентерална хидратация (2,5-3 л), а при липса на тежка хидронефроза се прилагат и бримкови диуретици (Furosemide).

 

Ако конкрементът не се елиминира спонтанно до няколко дни, се извършва екстракорпорална литотрипсия, като могат да се прилагат и ендоскопски помощни методи, ако конкрементите са големи. Извършва се специфична профилактика в зависимост от вида на конкрементите – лекарствена и диетична.

 

Рецидивиращата нефролитиаза и обструкция на пикочните пътища в крайна сметка води до хронична бъбречна недостатъчност и увреждане на бъбречната функция. Затова е важно навременното ѝ установяване, лечение и профилактика.