Бъбречната колика е спешен синдром, който неминуемо може да споходи всеки.

1. Каква е причината?

Причините са различни, но най-често това са конкременти, съсиреци, гнойни материи, притискане отвън на уретера. Роля играе и спазъм около провокиращия агент.


2. Как се развива болестта?

Коликите се предизвикват от внезапно прекъсване на проходимостта на уретера, с последващо бързо повишаване на налягането в кухинната система на бъбрека.

3. Каква е клиничната картина?

Клиниката е типична - болката е силна и започва внезапно, най-често в кръста, където е и най-силна. Разпространява се по хода на уретера, към ингвиналната гънка, скротум при мъжа и лабии-при жената. Има коликообразен характер. Пациентът е неспокоен, движи се в леглото, става, кляка, но положението на тялото не успокоява болка­та. Може да има гадене, по-рядко повръщане, подува­не на корема. Нерядко, но не и задължително, има дизурия.

 

При прегледа се установява: положително сукусио реналис (бъбрека е болезнен при лек удар) при мек корем, забавен пулс. Възможен е лек субфебрилитет.

 

Лабораторните показатели не са решаващи за диагнозата. Най-често има еритроцитурия (еритроцити в урината), понякога лека левкоцитоза (увеличаване на левкоцитите).

 

При удължено протичане е възможно общото състояние да бъде увредено, особено след многократ­ни медикации - хипотония, дехидратация, олигурия, чревна пареза.

4. Как се поставя диагнозата?

Диагнозата при типична клиника е лесна. По спе­шност могат да се направят следните изследвания:

  • Обзорна графия на отделителната система: търсят се сянката на бъбрека (евентуално увеличена) и сенки от конкременти в бъбрека или по хода на уретера;
  • Ехография - по време на колика дава сведение за наличието на стаза в бъбрека.

Тъй като бъбрекът по време на колика не отделя (или отделя много забавено), то извършената по спеш­ност екстреторна урография може да е един тест за наличието или липсата на колика. Навременното и в добра концентрация отделяне на контрастната мате­рия и очертаването на уретера със сигурност изключва бъбречна генеза на болката. Ето защо това изследва­не може да се използва при трудности в диференциал­на диагноза между бъбречната колика и някои от заболяванията на острия хирургичен корем. Това оба­че се налага изключително рядко, в единични случаи.

NEWS_MORE_BOX

5. С какво може да се обърка?

Най-често бъбречната колика трябва да се разгра­ничи от:

  • Жлъчната колика;
  • Острия апендицит;
  • Перфорацията на стомашна, (дуоденална) язва;
  • Острия панкреатит;
  • Илеус (чревна непроходимост);
  • Острия аднексит.

 

При част от заболяванията на острия хирургичен корем може да се наблюдава дизурия (не отделяне на урина) и еритроциту­рия, провокирани от възпалителни процеси в малкия таз (апендицит, аднексит).

6. Какво е лечението?

Принципът на лечението на бъбречната колика е да се приложат едновременно аналгетици и спазмолитици. Така се овладява болката и се премахва налични­ят спазъм на уретера. Допълнително се препоръчват топла грей­ка на кръста, топла вана, физиотерапия.

 

При съмнение за остър хирургичен корем опиати не се правят до уточняване на диагнозата.

 

Обикновено болката намалява значително до 10­-15 мин. след медикацията. Ако от първоначално прило­жената медикация кризата не се успокои, се прилага втора комбинация. Ако и с нея не се постигне желаният ефект, пациентът следва да се настани в болница.

7. Какво да бъде поведението след преминаване на болката?

По отношение на профилактика на нова криза или овладяване на по-слаби болки: спазмолитици, обилно поемане на течности.

 

По отношение на диагностичното изясняване на причината за кризата: минимум (при първа криза) об­зорна графия на отделителната система, ехография и проследяване на урината, вкл. и на реакцията й (pH); при отклонение от нормата при някое от горните изсле­двания - екскреторна урография и консултация с уролог.