Ехинококозата или кучешката тения е зоонозна паразитна болест. Нейн причинител е Echinococcus granulosus. При човека протича ларвната форма на кучешка тения. Той е междинен гостоприемник на паразита, защото в него се развива ларвата му в състава на хидатинните кисти. Междинни гостоприемници са също така и домашните животни-крави, овце и кози. Кучето е краен гостоприемник на болестта.

 

Заболяването има ендемичен характер и е характерно за страни със значително развито животновъдство. В България се докладват спорадични случаи, за които понякога не може да се открие отчетлив източник. Инфекцията се предава по фекално-орален път посредством яйца на паразити, най-вече поради консумация на заразени зеленчуци и храна. По тях полепват яйцата на паразита, които се отделят чрез изпражненията на кучето.


 

След като проникне през чревната лигавица, ларвата на ехинокока достига до кръвта и обикновено се локализира в черния дроб и белите дробове. Именно това са най-честите места, където се откриват ехинококови (хидатинни) кисти-в черния дроб (75%), следвани от белите дробове (15%). Първичното или изолирано засягане на бъбреците е рядко и представлява 1–5% от всички хидатидни заболявания при хора. Важна особеност е, че лявата бъбречна артерия е по-къса от дясната, което определя по-големия шанс ларвите на кучешката тения да се разпространят първо в левия бъбрек.

 

Повечето пациенти с първично засягане на бъбреците остават асимптомни в продължение на години. Хидатидната болест представлява наличие на ехинококова киста при хора, която може да бъде без никакви симптоми за дълъг период от време. Симптомите се наблюдават, когато кистата нарасне значително в засегнатите органи и упражнява компресия върху съседни органи. А също така кистата може да се идентифицира случайно при извършване на операция по друга причина или да се подозира от параклиничните или серологични тестове.

 

Бъбречната ехинококоза може да даде симптоми, като болка в горната част на корема, опипваща се формация в коремната кухина, хематурия, а в някои случаи и хидатурия (представлява отделяне на дъщерни везикули от кистата и се среща при едва 10% от пациентите).

 

Серологичното изследване се провежда, за да се определи наличието на антитела срещу серумния антиген B (EgB) от състава на кистата на Echinococcus granulosus  и специфичен за алвеоларната ехинококоза антиген (Em2).

 

Образната методика играе ключова роля при диагностициране и стадиране на бъбречната ехинококова киста. Ултразвукът е с най-голямо значение за поставяне на диагнозата и за проследяване на хидатидната болест. Типично е, че се изобразяват плаващи мембрани, дъщерни кисти и хидатиден пясък, наблюдавани при чисти кистозни лезии.

 

Класификационната система на СЗО за диагностика и лечение на кистозна ехинококоза (CE) се основава на ултразвуково изображение и класифицира хидатинните кисти като стадий активен (CL, CE1, CE2), преходен (CE3a, CE3b) и неактивен (CE4 и СЕ5). КТ се използва за прецизиране на локализацията предоперативно.

 

Активните и преходни лезии се нуждаят от хирургична интервенция или перкутанна аспирационна инжекция и реаспирация (PAIR), в съчетание с медикаментозно лечение поради високата инфекциозност и риск от разпространение. При неактивните лезии подходът е наблюдение.

 

Хирургичният метод на лечение включва просто изрязване на кистата, а в случаите на увреждане на бъбречната функция се налага и частична или тотална нефректомия. Лапароскопската нефректомия крие риск от руптура на кистата, дисеминация и непълно отстраняване на ехинококовата киста.

 

Препоръчва се медикаментозно лечение с биимидазоли като албендазол или мебендазол в комбинация с процедурата PAIR при неоперабилни случаи. Предоперативно прилагане на три цикъла биимидазоли с продължителност 4 седмици с интервал от 2 седмици между тях правят кистите по-малко напрегнати, което предотвратява разливане и анафилаксия.

 

Препоръчва се 3-месечен курс с албендазол след извършване на нефректомия, като така може да се предотвратят потенциални рецидиви на болестта.

 

Референции:

National library of medicine-Diagnosis and Surgical Treatment of Renal Hydatid Disease: a Retrospective Analysis of 30 Cases

National library of medicine-Primary Renal Echinococcosis