Базедовата болест засяга щитовидната жлеза. Тя се развива вследствие на автоимунен процес, атакуващ жлезата. В резултат на него се повишава продукцията на щитовидни хормони – налице е хиперфункция на жлезата. В следващите няколко етапа на заболяването се развива вътрешна интоксикация на организма от повишеното производство на хормони от щитовидната жлеза.
За пръв път в историята симптомите на заболяването са описани през 1750 г. от Ивес. Той описва категоричния симптом екзофталм при трима болни, но не прави връзка между увеличението в щитовидната жлеза и евентуално появилото се изпъкване в очните ябълки.
В исторически аспект заболяването се е наричало и болест на Грейвс, но основната разлика с базедовата болест е не толкова категоричното или липсващо изцяло увеличение в размерите на щитовидната жлеза, тоест липсва тотална хиперфункция и хиперплазия на жлезата, но за сметка на това се среща интоксикация на организма от повишеното производство на щитовидни хормони.
През 1840 г. се появява учен, който за пръв път описва известната триада от симптоми, с която протича заболяването. Ученият лекар е Адолф ван Базедов, който описва известната мезенбургска триада: изпъкнали очни ябълки - екзофталм, увеличение в размера на щитовидната жлеза – хиперплазия и появата на сърдечни оплаквания.
1. Кои са най-честите причини за поява на Базедова болест?
Базедовата болест по същество е автоимунно заболяване, при което се произвеждат антитела, които разпознават клетките на щитовидната жлеза като чужди и ги атакуват. Провокиращ фактор за отключване на заболяването може да бъде стресът, без да е налице предварително увреждане в щитовидната жлеза. Често се спряга асоциацията с вирусни заболявания, които могат да бъдат отключващ механизъм за автомунния процес. Потвърдена е връзката също между тютюнопушенето и автоимунните заболявания на щитовидната жлеза, които се срещат по-често при пушачи и са съответно по-трудни за лечение.
Генетичната предразположеност е отдавна коментиран фактор за проява на Базедова болест. Счита се, че хора с фамилна обремененост страдат в пъти по-често, отколкото такива а дебют в генетичното родословие. Нарушената функция на половите жлези също може да бъде провокиращ фактор за поява на щитовидна хиперплазия, поради отдавна проучената и доказана обратна връзка в хормоналната регулация на организма.
2. Каква е клиничната картина на заболяването?
Симптомите, с които се проявява Базедовата болест, са много специфични. Най-обективният симптом е увеличението в размерите и теглото на щитовидната жлеза. Тя достига до средно тегло 140 грама, което се установява много добре при опипването й от лекар. Други чести симптоми са тахикардия – повишаване в сърдечната честота, увеличава се и сърдечният дебит на сърцето, който в нормално състояние е до 3 литра на минута, а при патологичните форми достига до 7-8 литра за минута. Това от своя страна увеличава и кислородната консумация на сърцето, което рефлектира върху пулсовата честота, която обикновено е много ускорена, с периоди на ритъм и аритмия и непълна.
Другите симптоми, с които се проявява Базедовата болест, са в чисто неврологичен аспект. Пациентите са неспокойни, разсеяни, често изпитват гняв и агресия, несигурност и безпокойство. Апетитът може да бъде запазен и дори увеличен.
Към триадата приспада изпъкването на очните ябълки – екзофталм, което може да се съпроводи със симптомите на Далримпъл - над и под зеницата се вижда склера. Също така пациентите с Базедова болест мигат изключително рядко, конвергенцията е нарушена, а при поглед нагоре и надолу разстоянието между зеницата и клепача се увеличава.
Диагнозата се поставя въз основа на щателно снета анамнеза относно оплакванията на пациента, включително данни за фамилна предразположеност, плюс щателно снет статус при преглед с опипване на жлезата. От параклиничните показатели се установява промяна в производството на хормоните на щитовидната жлеза, които при тази болест са силно завишени и повишените титри на специфични антитела.
3. Какво лечение се предпочита при болестта?
За лечението на Базедова болест съществуват както консервативни индикации за лечение, така са приложими и оперативни техники при специфични индикации.
Консервативната терапия включва прием на медикаменти за потискане на щитовидната функция, както и радиоактивен йод, с което се позволява и сцинтиграфско изследване на жлезата. Последният съдържа В-активни частици, които бързо започват да разрушават увеличените размери на на паренхима на жлезата, което позволява на пациентите да навлязат по най-бързия начин в период на ремисия и нормализиране на параклиничните показатели. Респективно се овладяват и симптомите на заболяването.
При оперативните методи на лечение се прилагат частични изрязвания на паренхима, който е увеличен. Индикациите за оперативна интервенция са строги и тези методи за лечение се прилагат, когато липсва възможност за лечение по всякакъв друг консервативен начин с всичките видове медикаменти, които овладяват състоянието на производството на хормони.
При подготовката на пациента за операция задължително се проследяват стойностите на сърдечната честота, посредством 24-часово мониториране на пулса. Целта е пулсът да се понижи под 90 удара за минута. Това се осъществява посредством приложение на седативни средства, витамини, както и бетаблокери – най-често прилаганият е бизопролол. Към оперативно лечение се пристъпва, когато стойностите на сърдечната честота за минута се овладеят в границите на терапевтичните индикации.
4. Какви усложнения могат да се очакват по време на операцията?
Както при всяка една оперативна интервенция, така и в тези случаи може да се очакват усложнения. Най-честите са обвързани с локални промени при оперативното манипулиране на щитовидната жлеза. В този порядък може да се очакват увреждания върху ларингеалния рекурентен нерв. При парезата на този нерв се появява специфичен дрезгав глас след операция. При тоталната парализа на нерва, посредством неговата лезия, може да се развие пълна загуба на гласа, посредством блокиране в инервацията на гласовите връзки.
Други чести усложнения са масивна кръвозагуба при засягане на артериален съд, нанесени увреждания по трахеята и хранопровода, както и въздушна емболия, когато се манипулира върху венозни съдове и се налага тяхното хирургично резециране. Други чести смущения и усложнения са засягането на паращитовидните жлези, което води до съответните параклинични промени в следоперативния период.
