Базедовата болест е автоимунно обусловено заболяване, при което автоантитела, насочени към щитовидната жлеза оказват стимулиращ ефект и предизвикват хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза). Тя е една от най-честите причини за хипертиреоидизъм.
 
Заболяването има хроничен или рецидивиращ ход на протичане с дифузно увеличаване на щитовидната жлеза. Засяга предимно женския пол и най-често се проявява във възрастта между 20-40 години.
 
Етиологията на болестта не е напълно ясна. Множество фактори се смята, че имат отношение за изявата на заболяването – генетични, хормонални и възрастови особености, стрес, тютюнопушенето, както и вирусни и бактериални инфекции, които променят имунния толеранс.
 
В резултат на променения имунен отговор настъпва повишена продукция на ТСХ-рецепторни антитела (ТРАБ), които се свързват с рецептора за ТСХ и оказват стимулиращ ефект върху жлезата. ТСХ е хормон, отделян от хипофизата, който контролира функцията на щитовидната жлеза. В резултат на трайната стимулация от страна на ТРАБ в щитовидната жлеза настъпва увеличаване на размера й и повишаване на функцията й. 
 
Най-често страдащите от това заболяване съобщават за учестяване на сърдечната дейност (тахикардия), сърцебиене с чести екстрасистоли или ритъмни нарушения у по-възрастни, повишено изпотяване, редукция на тегло на фона на повишен апетит, повишена нервност, тремор, безсъние и други симптоми, които са проявление на системния отговор на организма към хипертиреоидизма.
 
Обективно от прегледа се установява дифузно увеличена щитовидна жлеза с плътно-еластична консистенция, гладка и неболезнена при палпация, както и аускултаторен трил (синхронни на систолата вибрации и шум) – резултат от повишения кръвоток на жлезата. Кожата на пациентите с Базедова болест е обичайно гладка, мека и влажна – т.нар. кадифена кожа. Пулсът е по-често ускорен – над 100 удара в минута. При измерване на артериалното налягане обичайно се установява голяма разлика между систолата и диастолата. Пациентите с по-тежък хипертиреоидизъм е възможно да имат тремор на глава, крайници, език или цялото тяло.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Телесното тегло на пациентите с Базедова болест е редуцирано, поради повишени обменни процеси в резултат на хипертиреоидизма, но апетитът обичайно е запазен, дори повишен.
 
Често заболяването се асоциира с ангажиране на очите (т.нар. тиреоид-асоциирана офталмопатия), които могат да бъдат изпъкнали(екзофталм), насълзени, зачервени с оток по клепачите и конюнктивата, болезнени при натиск и движение, със светлобоязън и др. симптоми.
 
Наличието на екзофталм често насочва диагнозата към Базедова болест още преди да са проведени допълнителни изследвания, поради честата асоциация на двете заболявания – около 25-50%.
 
Диагнозата се поставя на базата на анамнестичните данни от страна на пациента, клиничните белези в съчетание с или без очни симптоми при прегледа и характерната хормонална констелация на хипертиреоидизъм - нисък и потиснат ТСХ с повишени нива на периферните щитовидни хормони – ФТ4 и ФТ3.  
 
В случаите на нисък ТСХ и нормални периферни хормони – ФТ4 и ФТ3 се касае за субклиничен хипертиреоидизъм.
 
Установяването на повишени нива на ТСХ-рецепторните антитела потвърждава диагнозата. При Базедова болест е възможно да се установят повишени и антипероксидазни антитела (МАТ) и антитиреоглобулинови антитела (ТАТ), но високо специфични за заболяването са повишените нива на ТРАБ.
 
Ехографски щитовидната жлеза е дифузно увеличена и с повишена васкуларизация.
 
При разгърната клинична картина, особено при наличие на очна симптоматика и дифузно увеличена жлеза диагнозата е относително лесна. В олигосимптомните форми или при началните стадии на заболяването диагнозата може да бъде трудна и да изисква ползването на допълнителни лаболаторни изследвания.