Водният баланс представлява съотношението между приетата и отделената вода. Балансът е положителен, когато организмът приема повече отколкото отделя. Балансът е отрицателен, когато отделената вода е повече от приетата.

 

Прием на вода (позитивна част на баланса)


Организмът получава вода чрез напитки и храна. Количеството на оксидационната вода (вода, която се получава при метаболизирането на храните) зависи от съдържанието на основните хранителни вещества в приетата храна. При особени обстоятелства (усилен катаболизъм, постоперативно или посттравматично състояние) вода се отделя вследствие разграждане на телесните тъкани. Към оксидационната вода от изгарянето им се прибавя и съдържащата се в тях вода.

Отделяне на вода (негативна част на баланса)

Това е водата, която се отделя през белите дробове и през кожата (без участието на потните жлези). Нейното количество зависи от интензивността на обмяната на веществата в организма и от външни фактори (температура, влажност, движение на въздуха). Тази вода не съдържа електролити. При повишаване на телесната температура над 37° С отделената вода се увеличава с по 500 ml на градус. При изпотяване (при усилена физическа работа, висока външна температура, болестни състояния) се губят големи количества вода (до 3-5 l/h), но също и електролити (NaCl).

 

Стомашно-чревен тракт

В стомашно чревния тракт се изливат секретите на много жлези - общо около 8000 ml за 24 часа. При физиологични условия по-голямата част от тази вода и електролити бива резорбирана обратно.

NEWS_MORE_BOX

 

Бъбреци

Човешкият организъм отделя нормално около 1500 ml урина за 24 часа. Сухото вещество в дневната урина е около 60 g. В урината нормално се съдържат минимално количество клетки и белтък, който не се открива при качествените проби. Съдържащите се в урината електролити, креатинин, пикочна киселина, урея са в концентрации, по-високи от тези в плазмата. За полиурия се говори при диуреза над 2000 ml/24 h, за олигурия - под 500 ml/24 h, за анурия - под 100 ml/24 h. Урината, която организмът отделя е резултат на протичащите процеси в бъбреците: гломерулна филтрация, тубулна реабсорбция и тубулна секреция.

 

Гломерулната филтрация се извършва между аферентните артериол и и Баумановото пространство на нефрона. Така се получава първичната урина, която при здрави бъбреци възлиза на 180 l/24 h. По състав тя прилича на интерстициалната течност. Не съдържа кръвни клетки и белтъци, но съдържа урея, електролити, глюкоза и аминокиселини. Гломерулната филтрация зависи от филтрационното налягане. То се определя от хидростатичното, средното артериално налягане (САН), колоидоосмотичното налягане в нефрона и вътрекапсулното налягане. При средното артериално налягане=40 mm Hg гломерулната филтрация спира.

 

Тубулна реабсорбция: В проксималния тубул се реабсорбират около 70% от филтрираните електролити (Na, К, Mg, Са, Сl, НС03). Това става чрез активен транспорт или чрез solvent drag (движение на разтвореното вещество с разтворителя). Там се реабсорбират и глюкозата, аминокиселините, белтъците. Така до дисталния тубул достигат 15-20 l урина. Тук продължава реабсорбцията на натрий и вода и се секретират калиеви йони. Окончателната урина се получава в събирателните каналчета, където действа и антидиуретичния хормон, който предизвиква реабсорбция на вода.