Бактериофаги или в буквален превод „частици, които ядат бактерии“ са вирусни частици, паразитиращи в някои видове клетки. Фагите са инфекциозни агенти, които паразитират в бактериалните клетки.


Устройството на фага представлява глава (наподобяваща призматична фигура, изградена от белтъчни молекули), шийка, централна част, базална пластинка и въси. Главата защитава от външната среда ДНК-носителя на фага. Въсите служат за прикрепването на фага по повърхността на бактериалната клетка. Опашката на фага може да се съкращава подобно на мускул. Това подпомага фагът да „инжектира“ нуклеиновата си киселина в клетката.


Инжектирането на вирус в организма, с цел да се излекува вече развила се инфекция, звучи трудно за приемане, но може да бъде изключително ефективен метод.



Това, което откроява бактериофагите е фактът, че убиват бактериите, но паралелно с това за хората и животните са напълно безопасни. През последните години започна да се говори и за това каква би била ролята им в терапията на някои бактериални инфекции, които трудно се поддават на антибактериално лечение.


Възникнаха много въпроси, често оставени и все още без отговори, към момента на развиващата се пандемия от коронавируса – SARS-CoV-2. На фона на развиващата се вирусна инфекция се улеснява проникването и развитието на бактериални инфекции, като някои се оказват трудни за лечение, поради неподдаването на антибиотичната терапия.


Вторичните бактериални инфекции се оказват неподвластни дори и на широкоспектърни антибиотици, който проблем хвърля светлина върху темата за антибиотичната резистентност, която от дълго време се „нищи“, но към момента без особен ефект.


Специалистите алармират, че ако антибиотичната криза не бъде овладяна, то медицината рискува да се върне векове назад и дори „елементарни“ инфекции може отново да се превърнат във фатални.


Бактериофагите се оказват най-широко разпространените „организми“ на планетата. Те присъстват във всички ниши, в които се откриват и бактерии – включително човешкото тяло, въздуха, водата, почвата и дори върху различни видове храни. Според специалисти само върху ръцете могат да бъдат открити до 10 милиарда бактериофаги. Те са изключително селективни и различните видове фаги, съответно атакуват различни видове бактерии. По този начин приложени за лечение те могат да атакуват само определени патогени. По този начин при една чревна инфекция, например, могат да бъдат атакувани само болестотворните чревни бактерии, запазвайки полезната бактериална флора.


В това се състои и основното им предимство пред антибиотиците, при които до голяма степен няма точно изразена селективност. От своя страна това води след себе си и проявата на редица странични ефекти.


Паралелно с това опитите с бактериофаги към момента показват, че не водят до потискане на имунитета и не предизвикват стомашни или чревни проблеми. Освен това не водят до развитие на гъбични инфекции, които от своя страна могат да провокират и алергични реакции на по-късен етап.
Лидери в развитието на терапии с бактериофаги към момента са Грузия и Русия.