Акад. д-р Богдан Петрунов е един от водещите специалисти в областта на имунологията и алергологията в България, с широка международна известност. През 1963 г. създава първата в страната лаборатория по алергия към Националния център по заразни и паразитни болести. Като гост-професор изнася лекции в Русия, Чехия, САЩ, Канада, Китай, Австралия, Тайван. През 1976 г. създава първата лаборатория по алергология в Индия, а след това и в Куба през 1982 г.
Акад. Богдан Петрунов работи в Националния център по заразни и паразитни болести от близо 50 години, като 18 от тях е директор на Института – от края на 1992 г. до 2010 г. Представител е на България в Европейския медицински научен съвет към Съвета на Европа. Почетен член е на Руската академия на медицинските науки, както и на Международната асоциация по имунорехабилитация.



Какъв грип ни очаква тази година? И кога ще се появи?

 


Тази зима ни очаква грип, подобен на миналогодишния. По данните на Световната здравна организация (СЗО) грипните щамове, които ще участват тази година в епидемията, са същите като миналата година, основните щамове са от тип А /H1/N1 /, т. е. не можем да очакваме нещо много по-различно.


 


Разбира се, индивидуално, може да има и по-леки и по-слабо протичащи заболявания, но принципно грипът ще бъде с характер на миналогодишния.

 


В никакъв случай грипът, който предстои, не е по-опасен от познатите ни до миналата година щамове.

 


Развитие на епидемия можем да очакваме към края на тази, началото на следващата година, когато температурите се понижат.

 


В такъв случай защитени ли са хората, боледували от грипа миналата година?

 


Да, хората, които са боледували миналата година, имат известна защита. В никакъв случай обаче те не са 100% защитени, поради голямата изменчивост на грипния вирус. Грипът и имунитетът, който предизвиква не е целогодишен или целоживотен, той трае кратък период от време. Характерно за грипните вируси е, че те мутират, затова всяка година се определят актуалните щамове, които трябва да се включат във ваксината.

 


Може да се очаква, че ще има един остатъчен имунитет при хората, които са били имунизирани срещу сезонния грип. Това в никакъв случай не определя отказ от нова, актуална имунизация. Напротив, ваксинирането трябва да се проведе по същия начин, както миналата година, за да разчитаме на сериозен ефект, т. е. образуване на достатъчно високо ниво на антивирусни противотела и други клетъчни компоненти в организма, които определят имунитета към грипния вирус.  

 


При ваксинираните хора се очаква болестта да мине по-леко, няма да страдат от усложнения от грипа.


Какви са евентуалните усложнения, които могат да настъпят при разболяване от очаквания грип?

 


Самият грип, вирусната инфекция, е една токсична реакция. Типичните прояви са висока температура, отпадналост, болка в мускулите, зачервяване на очите, главоболие, болки в гърлото.

 


Може да се развие и вирусна бронхопневмония, която се диагностицира трудно, защото не се чува нищо в слушалката, на рентген не се вижда нищо и това вече е много деликатен проблем.

 


Трябва да се има предвид, че грипът като инфекция, разбира се, може да бъде сериозен и токсичен и може да доведе и до смъртен случай, но има един банален израз, че грипът с лечение минава за 7 дни, без лечение за една седмица. Но, това се отнася за грипната, за вирусната инфекция.

 


След вирусната инфекция обаче се обострят и появяват бактериалните инфекции, които всъщност причиняват бронхопневмонии, бронхити, трахеобронхити, синузити, възпаление на ушите, на гърлото. Това, което води до сериозни усложнения при грипната епидемия, са бактериалните инфекции, които се активират от една първоначално грипна инфекция.

 


Кои са рисковите групи и защо?

 


Рисковите групи при грипната инфекция на първо място са малките деца, които нямат още добре изразена имунна система и не могат достатъчно да й се противопоставят.  

 


Втората рискова категория са възрастните хора, над 65 години. При тях е обратно – имунната им система е вече силно отпаднала и няма сериозни защитни свойства. Те са много по-лесно изложени на грипа и на бактериалните усложнения.

 


Третата рискова група са хората с хронични заболявания. Тези, които имат сърдечно-съдови, белодробни, злокачествени, автоимунни заболявания.

 


И трите категории са хора с нарушена имунна система, при които са намалени възможностите да се справят с една такава инфекция.

 


Всъщност, защо се разболяваме от грип най-вече през студеното полугодие?

 


Няколко са факторите. На първо място – охлаждането, което понижава защитните бариери на лигавицата на носа, на гърлото, които са изложени на самата инфекция. При понижението на температурата те много по-лесно стават пропускливи.

 


Освен това през зимата значително се увеличава контактът на хората на обществени места. Много повече време хората прекарват заедно в затворени помещения, което дава възможност за обмяна на вируси и предаването на инфекцията.

 


Понижава се и консумацията на храни, богати на витамини и минерали, ядем по-малко плодове и зеленчуци.

 


Значително намалява слънцегреенето. Ултравиолетовите лъчи са важни, за да стимулират образуването на витамин А и D, които са от значение за имунната защита.

 


Това са все фактори, които определят появата на епидемиите през есенно-зимния период.

 

 

Втора част на интервюто