Бактериалната пневмония е инфекциозно възпаление на белите дробове, предизвиквано от различни видове и щамове патогенни бактерии. В медицинската литература често се говори за „типична“ и „атипична“ (нетипична) пневмония, в зависимост от симптоматиката и клиничния ход на болестта. Това е от значение за идентифициране на подлежащия патоген, продължителността на заболяването и оптимизирането на медикаментозната терапия.

 

Типичните пневмонии имат внезапно начало, с бързо покачване на температурата; гъст, труден за изкашляне жилав секрет; болка в гръдния кош, който може да бъде болезнен при допир; задух, който е особено силен при наличие на астма или емфизем.


 

Атипичната пневмония има по-леко протичане и често бива изкарвана „на крак“. Най-често следва някакво друго заболяване и има постепенно начало с по-слаб фебрилитет; главоболие, мускулни и ставни болки; суха кашлица или малко количество жилав секрет; липса на гръдна болка, но наличие на стомашна; други неспецифични симптоми като отпадналост или умора.

 

Бактериалните пневмонии са по-чести при възрастни, докато при деца най-чест причинител са вирусите. Атипичните пневмонии могат клинично да наподобяват вирусните.

 

Диабетиците и имунокомпрометираните трябва да са особено бдителни и да потърсят лекарски съвет дори при леки симптоми от страна на дихателните пътища.

 

Ако физикалният и аускулаторен преглед подскажат наличието на инфекция в белите дробове, лекарят ще изиска рентгенография на гръдния кош и извършването на антибиограма на проби от храчките на болния за идентифициране на причинителя.

 

Лечението трябва да бъде назначено само от лекар и спазвано стриктно. Прилагането на ОТС противокашлични или муколитични продукти може да бъде нецелесъобразно и дори опасно, затова трябва да става само според инструкциите на лекуващия лекар.

 

Централен елемент в лечението на бактериалните пневмонии е антибиотичната терапия. Тя зависи от вида и чувствителността на причинителя (те се установяват с културелно изследване и антибиограма), възрастта и поносимостта на пациента и други фактори, сред които често попадат и финансови съображения. Честа практика е лекуващият лекар да не назначава културелно изследване, дори и антибиограма, а да използва емпиричен опит при назначаването на антибиотици, съобразявайки се само с наличните данни за чувствителността на локалните видове и щамове.

NEWS_MORE_BOX

 

Успоредно с етиологичното лечение се провежда и симптоматично такова. За повишената температура се предписват антипиретици – парацетамол, метамизол и др. Гъстият секрет се втечнява и изхвърлянето му се улеснява чрез муколитици. Те са свободно достъпни в аптеките и дрогериите и широко прилагани и при други заболявания на дихателните пътища. Важно е да се прилагат правилно и само при реална клинична необходимост. Първо, прилагането им при деца под две години става само по лекарско предписание. Второ, изключително важно е да се знае, че те не трябва да се приемат заедно с продукти, потискащи кашлицата. В противен случай, втечненият секрет се задържа в дихателните пътища, защото кашличният рефлекс е потиснат и болният започва да се дави в собствените си храчки. Трето, максимален ефект от муколитиците се постига, когато те се приемат с много течности.

 

Ако бактериалната пневмония е суперинфекция на вирусно заболяване, последното също трябва да се лекува със съответните противовирусни медикаменти.

 

Тежките, усложнени пневмонии могат да наложат и хоспитализация, докато при повечето неусложнени пневмонии лечението е амбулаторно. Ако лечението се провежда у дома, за да се улесни и ускори възстановяването, е необходимо на болния да се осигурят много почивка и спокойствие.