С промяната в начина на живот на хората през последните години се променят и изискванията към човешката имунна система. Има осезаемо покачване на заболяванията с автоимунна генеза.
Какво представлява автоимунното заболяване?
То възниква, когато имунната ни система не може да разпознае собствените ни органи и тъкани, вследствие на което започва да ги атакува като чужди. Това неприемане от страна на организма може да се изяви към всеки орган. Резултатът на тази имунна хиперреакция е разстройство на функцията на съответната система.
Причините за тези болести и до днес се установяват. Смята се, че съвременният начин на живот като хранене, навици, стрес, околната среда (замърсен въздух, вода, промяната в силата на слънчевата светлина и др.) претоварват имунната система, тя не може да се справи с многото промени и реагира неправилно.
Едно от тези автоимунни заболявания е хроничният имунен хепатит. В случая имунната система се обръща срещу черния дроб и го атакува така, както атакува попаднали в организма вируси и бактерии. Подобно на останалите автоимунни заболявания и тук ясна причина няма.
Има предположения, че някои медикаменти при предозиране увреждат директно черния дроб, а други го засягат индиректно. Заболявания като остър хепатит А и В, вируса на Ебщайн-Бар също могат да са първопричината за тази болест. Влияние оказват и някои генетични фактори, които увеличават риска за развитието на автоимунен хепатит.
Заболяването представлява хронично възпаление на черния дроб, което прогресира до некроза и цироза. Болестта засяга предимно жени на възраст между 20 и 40 години и е три пъти по-често срещано при нежния пол, отколкото при мъжете. Има три типа автоимунен хепатит:
- Тип 1 - при деца от 10 до 12-годишна възраст, като до цироза се стига в 45% от случаите.
- Тип 2 - при деца от 2 до 14-годишна възраст, до цироза се стига в 82% от случаите.
- Тип 3 - хора на средна възраст между 30 и 50 години, до цироза се стига в 75% от случаите.
При около 40% от заболелите има остра проява на симптомите, но част от пациентите могат да бъдат и асимптомни. Клиничната картина е неспецифична в повечето случаи - умора, анорексия, сърбеж, жълтеница, дискомфорт в абдоминалната област, миалгии, диария, обрив, хирзутизъм (прекомерно окосмяване), обрив, отоци, аменорея.
Клиничният преглед при 83% от пациентите показва хепатомегалия (увеличен черен дроб), при 69% жълтеница, 58% телеангиектазии (разширени кръвоносни съдове по повърхността на кожата).
При децата водещ симптом обикновено е жълтеницата (при 58% от децата), неспецифична умора (57%), анорексия (47%). При лабораторните изследвания се наблюдават следните резултати: завишени чернодробни ензими, завишени имуноглобулини - на първо място IgG, хипоалбуминемия, забавено протромбиново време (лабораторен показател, чрез който се оценява съсирването на кръвта), много важни показатели са антителата, които в случая са позитивни - ANA, SMA, LKM-1, anti-LC1, може още да се окрие и левкопения, анемия, тромбоцитопения и др.
Биопсията на черния дроб би могла да потвърди активността на заболяването. Резултат от това заболяване могат да са редица усложнения - пернициозна анемия (липса на вит. В12), хемолитична анемия (имунната система атакува и разрушава еритроцитите по-бързо, отколкото костният мозък може да ги произведе), улцерозен колит, глутенова ентеропатия, автоимунен тиреоидит, диабет тип 1 и др. С други думи, едно автоимунно заболяване не е само, в повечето случаи тези заболявания са по двойки.
Лечението на болестта се осъществява с кортикостероиди в комбинация с имуносупресори. Трансплантация се препоръчва, когато медикаментозната терапия не действа или пациентът има декомпенсирана цироза.
