Зрителният нерв се разполага в центъра на ретината и представлява кръгла до овална област, чийто диаметър е 1,5-2 мм. През центъра минават главните кръвоносни съдове, които кръвоснабдяват ретината. Самият зрителен нерв влючва над един милион нервни влакна, които свързват ретината с частта от мозъка, която обработва зрителната информация. Атрофията на този нерв е крайно състояние, до което се стига след различни болестни процеси на нервните влакна. Засяга се централното, периферното и цветното зрение. Атрофията може да се причини от тумори, токсини, травма, исхемия, инфекции, различни дегенеративни заболявания и др. Понякога може да настъпи още в детска възраст. При преглед с офталмоскоп се вижда характерна картина на атрофията. Заболяването може да е първично - наричано още просто, с ясни граници на диска на зрителния нерв и бива десцендентно или асцендентно. Вторичната атрофия е с неясни граници. 
 

1. Първична атрофия на зрителния нерв

Асцендентната форма се наблюдава при увреждане на зрителния нерв зад очната ябълка. Общият симптом е ясно очертани граници на папилата. Може да има и цялостно обезцветяване на папилата, когато атрофията е тотална, или частично обезцветяване при парциална атрофия. Поражението е по хода на зрителния път, ретробулбарната част на нерва (тази част от нерва, която се намира зад очната ябълка) и стига до мозъчната част на зрителния път. Често причината за това заболяване е травма - фрактура на лицевия череп или на основата на черепа. Има случаи и на пълно откъсване на нерва от очната ябълка. При травматично прекъсване на зрителния нерв в някои случаи се наблюдава веднага настъпила неподвижност на зеницата. Понякога, в редки случаи подвижността може да се възстанови, като това става ако има подобряване на зрителните функции.
 
Лечението в такива ситуации трябва да бъде възможно най-бързо приложено, за да може да се съхрани зрението. Ако рентгенологично бъде доказано, че зрителният път е притиснат от костни отломъци, незабавно трябва да се предприеме декомпресираща операция. Ако има само оток на зрителния нерв след травмата, функциите на зрителния анализатор могат да бъдат частично запазени. В тези случаи се опитва лечение с кортикостероиди.
 
Натискът е друга увреждаща причина. Той може да настъпи ако има вътречерепен процес, който оказва налягане, като тумори, съдови процеси, аномалии в растежа на черепните кости. Пациентите се оплакват от намаляване на зрението на едното око, а след време и на другото. При преглед се установява т. нар. синдром на хиазмата, който включва в себе си в началото намаление на зрението на едното око, а по-късно битемпорална хемианопсия (загуба на зрението от една и съща половина на двете очи) и едностранно започваща атрофия на папилата. Офталмоскопски се наблюдава десцендентна атрофия на едното око, а след години и на другото. Папилите са с ясно очертани граници. В началните естапи на заболяването може да се приеме като едностранен ретробулбарен неврит  и по-рядко като обикновена глаукома.
 
NEWS_MORE_BOX
 
При аномалиите на черепа, които са с директно притискащо действие се вижда двустранна атрофия на зрителните нерви. Симптоматиката е изпъкване на очите, атрофия на зрителния нерв, кривогледство (страбизъм). При тежки заболявания на ретината и хориоидеята (съдовата обвивка на очната ябълка) често има стесняване на артериите и вените на ретината и ретинна атрофия на оптичния нерв. Настъпват обширни дегенеративни промени в ретината.
 
Детската атрофия на зрителния нерв започва още на 2-4-годишна възраст, двустранно. Смущенията в зрителната функция предхождат атрофията. Има битемпорални отпадания на зрителното поле, нарушава се и централното зрение. 
 

2.Вторична атрофия

Основен симптом е неясната граница на папилата, която е жълто-белезникава. Такова усложнение може да има след неврит и застойна папила. Като цяло прогнозата е по-благоприята за разлика от простата атрофия. След стихване на възпалителния процес зрението спира да намалява.