Синонимът на това заболяване е медицинският термин – озена. То представлява хронично и прогресиращо възпаление на лигавицата на носа. Характерно е, че се разпространява дифузно и след време обхваща лигавицата на фаринкса, ларинкса, трахеята и дори тази на белите дробове.

Какво причинява развитието на това състояние?

Тъй като все още не е открита конкретна причина, се смята, че етиологията е многофакторна. Изследвания, проведени при различни раси са установили, че по-голям е процентът на заболелите от монголоидната раса. Докато при европейската и негроидната – значително по-рядко.
Тази атрофия, което представлява изтъняване на тъканта, освен че засяга лигавицата, постепенно започва да обхваща и подлежащите хрущялна и костна тъкан. Това постепенно, в рамките на години започва да променя лицевият череп. Което след време придава един „сплескан“ вид на лицето, на фона на широк нос.
 
Атрофията постепенно нарушава структурата на ресничестия епител на носната лигавица, което довежда до затруднено изкарване на натрупания секрет. По този начин той се задържа в носните ходове и се получава идеална среда за развитието на бактерии и други болестотворни микроорганизми.
Оперативните намеси в носа и околоносните кухини също могат да доведат до атрофия на покриващата ги лигавица. До подобен резултат се стига и при дългогодишно професионално излагане на различни химични препарати в производството.

При какви симптоми можем да мислим за озена?

По-често засегнати са жените, в сравнение с мъже. Началото на заболяването е още в пубертетна възраст, но е с променлив характер. Тоест в началото клиничният ход е нетипичен. Започва с отделяне на неприятен на мирис секрет. При преглед се вижда силно атрофична лигавица, на фона на покривка върху нея от кори с жълто-зелен до кафеникав цвят.
 
Обонянието на пациентите започва да намалява, докато в един момент напълно изчезва. Това е и причината те да не могат да усещат неприятната миризма на секретите, които се задържат в носа.
 
Постепенно се затруднява и носното дишане, тъй като нервните рецептори, които се намират нормално в лигавицата също атрофират и се унищожават. В крайните стадии настъпва и промяна на изгледа на лицето, който е много типичен и затова се нарича още – „озенов фациес“(озеново лице).
NEWS_MORE_BOX

Кои за заболяванията, с които може да се сбърка атрофичният ринит?


При гнойни възпаления на носната лигавица също има гнилостна миризма, но при подходяща антибиотична терапия тя отминава в рамките на 1 до 2 седмици. Някои туморни процеси, които протичат с разпад на тъканта също се съпровождат с неприятна миризма.
 
При чужди тела в носните ходове се получава затруднено дишане, поради прекъснатата въздушна струя, освен това започва отделянето на секрет, който е с неприятна миризма.
 
Някои инфекциозни заболявания протичат с отделяне на миризлив секрет – туберкулозата, сифилис, дифтерия и други.

Какво лечение се предприема при доказване на заболяването?

В началото се препоръчва консервативна терапия. Тя се състои в постоянни и чести промивки на носната лигавица с физиологичен разтвор. Освен това в носните ходове може да се поставят тампони, които са напоени с различни омазняващи кремове, които да подпомагат силно изсушената и атрофична лигавица.
 
При силно атрофирала лигавица със засягане и на хрущялната и носна тъкан се налага оперативно лечение. То се състои в поставянето на изкуствени материали, които да стесняват носните ходове.