Атопичният дерматит е често срещано заболяване в съвременното общество, но за сметка на това все още е недостатъчно добре разбрано. То най-често се появява в резултат на взаимодействие между смущения във функцията на кожната бариера, имунна дисрегулация и фактори от околната среда. Открития от последните десетина години за гени, участващи в предразположеност към заболяването, както и на някои специфични цитокини, с основна роля в алергичното възпаление, допринесоха много за изясняване генезата на атопичния дерматит. Въпреки това все още има много въпроси и състоянието е обект на множество проучвания в наши дни.

 

Атопичният дерматит представлява хронично възпалително състояние, придружено от сърбеж, и има рецедивиращ характер. Разпространеността му се е увеличила изключително много през последните няколко десетилетия в индустриализираните държави. Проучванията подсказват, че честотата му в Европа е около 20 % у децата и между 7 и 14 % у възрастните, което го прави най-честото кожно заболяване при децата.


 

Естественият ход на развитие на атопичния дерматит включва 3 фази. В ранно детство започва с неатопичен дерматит, когато все още не е настъпила сенсибилизация – през тази ранна фаза имунната система не е развила специфичен отговор срещу конкретни дразнители. В последствие сред 60 до 80 % у пациентите генетични фактори допринасят за сенсибилизиране и изработване на  IgE антитела срещу антигени в храната или от околната среда. Тази реакция характеризира прехода към същинския атопичен дерматит. В последствие постоянното механично дразнене при чесането на сърбящата кожа уврежда епидермалните клетки и от тях се освобождават автоантигени – имунната система се среща с вещества, които обикновено са вътре в клетките и тя не ги познава. Така тя ги приема за чужди и се стига до създаване на автоантитела при голяма част от пациентите.

 

Генетика на атопичния дерматит

Две големи групи от гени са замесени в патогенезата на състоянието. Едните кодират протеини на епидермиса, а други – важни елементи от имунната система. Значението на генните фактори във възникването на атопичния дерматит е подчертано от честата фамилна връзка и наследственост.

  • Гени на епидермални протеини

Това са протеините прекурсори на кератина, на такива, които свързват калция и група протеини, наречена fused gene family. Известни са повече от 20 мутации на гена, кодиращ протеина филагрин. Той взаимодейства с протеините около клетките и допринася за еластичността на кожата, задържайки също и липидите там. Те могат да доведат до пълно отсъствие или частично намаление на неговото производство и присъствие в кожата, което довежда до сухота и изменения в кожната бариера. Когато се добавят и други генетични фактори, вещества, дразнещи от средата и имунологични отклонения, се стига и до екзема. Повечето от тези мутации са редки, но са изолирани 4 вида, които се срещат у повечето пациенти с атопичен дерматит. Нещо повече, при наличието на екзема тези мутации предразполагат за алергична сенисибилизация и за появата на ринит и астма.

  • Гени, кодиращи елементи на имунната система

Касае се за цитокини, участващи в регулацията на синтеза на IgE. Тези цитокини се произвеждат от Т-хелперните клетки, например IL-4, IL-5, IL-13, които се произвеждат от Т-хелперните клетки от втори тип и стимулират производството на IgE. Т-хелперните клетки от първи тип произвеждат фактори, подтискащи IgE продукцията. При пациентите с атопичен дерматит има силно предоминиране на втори тип Т-лимфоцити, което допринася за свръх производство на IgE и поява на респираторни алергични болести.

 

За имунопатологичните механизми и ролята на микроорганизмите в атопичния дерматит четете в продължението на материала.

 

Източници:

Bieber T. Atopic dermatitis. N Engl J Med 2008

Wuthrich B, Baumann E, Fries RA, Schnyder UW. Total and specific IgE (RAST) in atopic twins. Clin Allergy 1981

Weidinger S, O’Sullivan M, Illig T, et al. Filaggrin mutations, atopic eczema, hay fever, and asthma in children. J Allergy Clin Immunol 2008