Атипичните варианти на острите мозъчно-съдови инциденти се отличават със специфичност, срещат се сравнително рядко и представляват диференциално-диагностичен проблем, поради което се забавя и ранното стартиране на адекватно лечение. През 2002 г. вниманието към тази група инсулти се повишава, като в практиката започва да се използва терминът „инсулти-хамелеони“.


В около 3% от случаите мозъчният инсулт може да бъде представен с картината на психотичен епизод – пример са наличието на халюцинации, манийно-подобни състояния, включително депресии и изразено тревожно разстройство. В съображение влиза и остро възникнала деменция. Неврологичната симптоматика липсва или е лекостепенна, дори с преходен характер.


Делирът е отличителен симптом, който обичайно възниква след хеморагични мозъчни инциденти. Започва остро и се характеризира с нарушена алопсихична ориентация и психомоторна възбуда.



Различни двигателни разстройства, като дистония, хорея, атетоза, тремор, миоклонии, „потрепване на крайници” и други, могат да бъдат първа клинична проява на мозъчен инсулт, поради което не бива да се подценяват и диагнозата да се забавя.


За първи път в литературата синдромът на „потрепващите крайници” е описан през 1962 г. от Miller Fisher. Разглежда се като дискинезия със съдова етиология и може да бъде обяснен с т.нар. „хипоперфузионна теория”, според която наличието на каротидна стеноза (стеснение на каротидната артерия) и на ортостатизъм довеждат до понижение на мозъчния кръвен ток в критичните гранични зони.


Клиничната картина е разнообразна и се представя от ритмични или неритмични потрепвания на унилатерални крайници (лява ръка и ляв крак или дясна ръка и десен крак) и части от тялото с хореичен или груб тремороподобен характер. Честотата на тези прояви може да се различава, като те могат да бъдат от единични до неколкократни епизоди в границите на 24 часа. Електроенцефалографските изследвания, които са задължителен елемент при наличие на всички двигателни разстройства в тези случаи не показват епилептиформени прояви.


Епилептичните пристъпи, настъпили в условията на остър мозъчно-съдов инцидент са с честота от 1,5% до 5,7%. Срещат се по-често при пациенти в млада възраст, при хеморагични (с разкъсване на съда) инсулти, при ангажиране на мозъчната кора и в голям процент при развитие на тромбози на мозъчни вени и дурални синуси.
Един от рядко срещаните атипични варианти е т.нар. синдром на чуждата ръка.

 

Представлява състояние, при което се наблюдава липса на съзнателен контрол върху движенията на едната ръка и е характерен симптом за мозъчни инсулти в corpus callosum, фронталния дял или постеролатерален париетален дял. Обяснява се с нарушена връзка между първичната моторна кора (контролираща движенията) и по-висшата премоторна кора, при съхранена способност да се изпълняват движенията на ръката.


Острият вестибуларен синдром също влиза в групата на атипичните форми на инсулт, като се прави диференциална диагноза между клиничните симптоми на вестибуларен неврит и инфаркт, в зоната на задна мозъчна циркулация.


Изолираната дизартрия се среща при лакунарни инсулти, ангажиращи доминантния оперкулум и медиалната фронтална кора. Тя е рядък симптом и е налице при „леки“ инфаркти със стволова локализация, които могат и да не се визуализират при проведен скенер.


Липсата на остро възникнали говорни нарушения и латерализираща огнищна неврологична симптоматика, в съчетание с епилептични пристъпи или промени в психичния статус, не изключва наличието на мозъчен инсулт. Важни стъпки в точната и бърза диагностика са сваляне на пълен неврологичен статус и разширени изследвания, включително невроизобразяващи техники.


Референции:
1. Sinanovic O., Neuropsychology of acute stroke, Psychiatria Danubina, 2010;
2. Tatemichi T., Young W., Prohovnik I., Gitelman D. et al., Perfusion insufficiency in limb-shaking, Stroke.