Персистиращата идиопатична лицева болка, позната още като атипична лицева болка се характеризира с поява на болка по протежение на тригеминалния нерв на лицето, която не отговаря на класическата изява на друга краниална невралгия. Болката обикновено е с дълга продължителност, персистираща през по-голямата част от деня, в някои случаи и постоянно, обхващаща най-често едната страна на лицето и без съпровождащи автономни прояви – например сълзотечение, зачервяване на конюктивата, назална конгестия и други. Описва се често като силно, мъчително или изгарящо усещане на фона на нормален неврологичен статус и нормална находка при невроизобразяването.

 

Отнасяща се към голямата група на хроничния болкови лицев синдром, атипичната лицева болка често представлява диагностично предизвикателство. Често на пациентите бива поставена погрешна диагноза или оплакванията се разглеждат като вторични на фона на предшестваща дентална процедура или преживяна лицева травма. Депресивната или тревожно-депресивната симптоматика е често срещана находка сред пациентите, страдащи от това заболяване, което в известна степен подпомага диагностичния процес. Тъй като терапията на атипичната лицева болка често е по-слабо ефективна, в сравнение с приложената такава при другите болкови лицеви синдроми, е необходим мултидисциплинарен подход при нейното лечение.


 

Основни характеристики на атипичната лицева болка са:

  • Болка в лицето;
  • Болката е през деня, често обхващаща по-голямата част от него;
  • Болката е най-често от едната страна на лицето, с усещане за дълбочина и трудна локализация;
  • Болката не е асоциирана със загуба на сетивно усещане в тази част от лицето, както и с други физически признаци или отклонения в лабораторните показатели и невроизобразителни техники.

Атипичната лицева болка най-често няма специфична причина за нейната поява. Увреждане на тригеминалния нерв, демиелинизиращ процес с централен или периферен характер, както и инфекциозна причина могат да са причина за поява на подобен вид болка и трябва винаги да се имат предвид.

 

Епидемиология

 

Тъй като критериите за поставянето на тази диагноза все още не са напълно утвърдени това води и до трудности в нейното разпознаване. Приема се, че честотата на разпространение на заболяването е около 0,03%. Най-често заболяването засяга хората в напреднала възраст и по-рядко децата. При мъжете и жените рискът от поява на заболяването е еднакъв.

 

Как се поставя диагнозата?

 

Диагнозата „Атипична лицева болка” по начало е диагноза на изключването. Тоест, необходимо е отхвърлянето на всяка друга възможна причина, клиничната картина на която е сходна с тази на това заболяване.

 

Подробната анамнеза и физикален преглед, в това число и консултация с дентален специалист, както и стандартни лабораторни изследвания и невроизобразяване може да се наложат с цел изключване на скрит патологичен процес, в това число неопластично заболяване, васкулит, инфекция или централна или периферна демиелинизация, които могат първоначално да се изявят с невралгия.

 

Необходимо е също диференцирането на атипичната лицева болка от другите видове хронични лицеви болкови синдроми, в това число:

  • Тригеминална невралгия;
  • Постехерпетична невралгия;
  • Синдром на темпоромандибуларната става;
  • Хронично клъстърно главоболие;
  • Клъстър-тик синдром;
  • Мигрена и др.

При необходимост от невроизобразяване удачно е провеждане на ядрено-магнитен резонанс на главен мозък, с или без контрастно вещество. Провеждането на скенер с контраст не е толкова надежден метод, поради недобрите възможности за изобразяване на структурите от задната черепномозъчна ямка и краниалните нерви.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какво е лечението?

Медикаментозната терапия на атипичната лицева болка обикновено не показва толкова задоволителни разултати, в сравнение с тази при останалите хронични болкови лицеви синдроми.

 

Най-често се налага овладяване на болката на различни нива. За тази цел са показани лекарствата от групата на антиепилептичните (карбамазепин, габапентин, прегабалин, фенитоин и други), антидепресантите (трициклични антидепресанти амитриптилин, селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина, инхибитори на обратното захващане на норепинефрина) и други.