Темата за системната атеросклероза и риска, който тя крие за развитието на сърдечносъдови заболявания е отдавна познат. Вложени са много ресурси за откриване на патогенетичните механизми на развитие и възможната превенция, с което би се намалила опасността от инфаркт на миокарда, мозъчно съдова болест, хронична артериална недостатъчност на крайниците. Последните всъщност са и основните клинични прояви на атеросклерозата. 

 

(Първа част на материала)


1. Кои са рисковите фактори за развитие на атеросклероза?

Познаването на рисковите фактори за развитие на атеросклероза благоприятства противодействието на вредното влияние на исхемията върху жизнено важни органи, каквито са сърцето, мозъка, бъбреците. Някои от тях са обратими, други не.

2. Необрарими рискови фактори

Възрастта е един от тях. Известно е, че атеросклерозата се увеличава с напредване на възрастта, когато се увеличава и влиянието на другите вредни фактори. Полът също има значение. Все още се запазва тенденцията жените да имат 10-15 години „по-млади” артерии от мъжете. Това се дължи на факта, че до климактериума жените се намират под протективното влияние на женските полови хормони. За жалост, упоритата употреба на контрацетивни средства, понякога съчетана с тютюнопушене лишава много от тях от този ефект. Развитието на молекулярната генетика подпомогна откриването на някои наследствени състояния, които са отговорни за ранното и упорито развитие на атеросклероза. Това са вродените дислипдемии, при които има по-бързо усвояване на отделните липидни фракции. Тази група рискови фактори са непоправими. По-голямо значение се отдава на тези, на които може да се повлияе и да бъдат ограничени.

NEWS_MORE_BOX

3. Обратими рискови фактори

Тютюнопушенето застава на първо място със своя увреждащ ефект.

 

Консумацията на готварска сол, кафе и чай крие риск за развитие на исхемична болест на сърцето. Ограничаване приема на сол до 3-5 г води до понижаване на стойностите на артериалното налягане, а с това и увреждането на съдовия ендотел.

 

Консумацията на алкохол винаги е бил дискутабилен въпрос при развитие на сърдечносъдови заболявания. С абсолютна сигурност е доказана антиоксидантната активност само на съставките на червеното вино. Токсичното действие на алкохола заочва след границата от 70-80 г, а стойности до 160 г граничат с абсолютна токсичност. Той е враг на мастната обмяна с основно влияние върху черния дроб, предизвиква също свиване на съдовете и оттам увреждане на техния ендотел.

 

Ролята на анаболните хормони е под въпрос. Но все по-често се доказва връзката между намалените нива на тестостерон и увеличаване на стойностите на LDL и съответно намаляване тези на HDL, както и промяна факторите на съсирване на кръвта.

 

Намалената физическа активност е отдавна познат рисков фактор и за ограничаването му трябва да се работи усърдно. Свободни кислородни радикали в циркулацията увеличават образуването си при липсата на антиоксиданти в човешкото тяло. Те спомагат за окисляването на LDL натрупан под ендотелната обвивка, както и за увеличаването на рецепторите, които го улавят.

 

Хиперхомоцистеинемията се среща и при много здрави лица. Хомоцистеинът се образува при разграждане на аминокиселината метионин. Той има роля в атерогенезата поради факта, че увеличава съсирващите качества на кръвта и спомага разрастването на гладкомускулните клетки в района на увреден съдов ендотел. По-непознати са вредните фактори като чести инфекции на дихателните пътища, увеличено ниво на пикочна киселина и инсулин в кръвта.

4. Ранна диагноза = добра превенция

Ранното откриване на плаки е трудно и обикновено то става, едва когато се развият нейните усложнения - разязвяване на плака или пълно запушване лумена на съда. Методи за диагноза са всички ангиографски процедури - коронарография, артериография, скенер с контраст, а също така и доплеровото изследване.