Знаем, че мазното, алкохолът и цигарите не се отразяват добре на сърцето ни, и че в най-лошия случай могат да доведат до сърдечен удар – инфаркт. Но пътят от безобидните на пръв поглед малки радости от живота до трагичния инцидент е дълъг и размит във времето. За това и пострадалите често не знаят как един ден са били млади и здрави, а след години – сякаш изведнъж – се налага да спазват ограничения и да търсят лекарска помощ.


Атеросклеротичната болест или по-просто – образуването на мастни плаки, стесняващи артериите – има водеща роля при т. нар. съдови инциденти – инфаркт и инсулт.

Устройство на артериите


За да се разбере как се образуват плаките са необходими няколко предварителни разяснения за тяхното лобно място – артериалните съдове.


Артерията е кръвоносен съд, по който се движи богата на кислород кръв. Движението на кръвта в нея нормално е с висока скорост и под голямо налягане.


Стената ѝ е изградена отвътре навън от тънък слой ендотел, субендотел (съединителна тъкан под ендотелните клетки), дебел слой гладкомускулни клетки и външна обвивка – адвентиция.


В зависимост от нуждите на органите, артериите могат както да разширяват диаметъра си – чрез отпускане на мускулния слой, така и да го намаляват – чрез неговата констрикция. Стените на артерията притежават рецептори, чрез които получават сигнали за това дали е необходима вазодилатация или вазоконстрикция.


Интересното е, че понякога и самите ендотелни клетки също могат да произвеждат такива вещества, контролиращи съдовия тонус. Важно условие за нормалното функциониране на артериите е това ендотелният слой да е със запазена цялост – да няма наранявания по клетките му.

Образуване на атеросклеротичната плака

Този процес обикновено започва в ранната младост и в зависимост от предразположеността на човек и начина му на живот може да прогресира до необратима плака в рамките на десетки години.


Нормално, част от мазнините в кръвта (във вид на липопротеини) навлизат и илизат от съдовата стена. Поради настъпване на микротравми на ендотела на съдовете, възможно е в субендотелната зона да постъпят и макрофаги – клетките, които „изяждат“ бактериите.


При повишено количество на мазнини в кръвта – например поради голямата им консумация, или пък генни дефекти, както и при увреден ендотел – тютюнопушене и др., по-голямо количество липопротеини навлизат в стената на артерията, където се свързват с веществата от съединителната тъкан и гладко-мускулните клетки там и при продължително престояване се окисляват. Тези процеси са своеобразна покана за макрофагите да се присъединят към „купона“.


Когато макрофагите се намират в субендотелното пространство и се срещнат с попадналите там мазнини, те ги поглъщат и се превръщат в пенести клетки, богати на холестеролови естери.

NEWS_MORE_BOX


На този етап все още може да се каже, че плаката е безобидна и пенестите клетки, богати на холестерол, представляват едни мастни повлекла, които са безвредни и могат спонтанно да регресират през времето.


В случай че това не стане, процесът се задълбочава. Натрупването на голямо количество пенести клетки в крайна сметка води до една крехка и нестабилна клетъчна маса, което нарушава местния баланс. Ендотелните клетки, които покриват масата, страдат от създалата се ситуация и метаболизмът им се изменя. Това позволява още по-лесното навлизане на липопротеини в плаката. Освен това, ендотелните клетки започват да произвеждат и съсирващи фактори и към тях се прилепят и тромбоцити.


Последните отделят вещества, стимулиращи разрастването на клетките от гладкомускулния слой. Те отделят колаген и други белтъци, които допълниелно намаляват просвета на артерията, както и я правят по-твърда и намаляват способността ѝ да се свива и разширява.

Кога плаката причинява съдов инцидент

Нарастването на плаката няма как да продължи безкрайно. Евентуално, това в един момент ще доведе до нарушаване на ендотелната ѝ покривка. Това е особено важен момент – нормално съставките от кръвта нямат досег с нищо друго, освен с ендотела.


Нарушаването целостта на артериалния съд, било и то само на най-вътрешният му слой, е сигнал за образуване на тромб, чиято функция е да запуши мястото на повредата. По този начин организмът се предпазва от кръвозагуба. В случая на атеросклеротичната плака обаче това води единствено до допълнително стесняване на вече стенената артерия и в някои случаи – до пълното ѝ запушване.


Запушването на кръвоносен съд означва, че участъкът от орган, който той храни, ще остане без доставка на кислород и хранителни вещества. Страдащите клетки могат да загинат, което в случая на сърцето е инфаркт, а на мозъка – инсулт.


Предотвратяването на усложненията на атеросклеротичната болест изисква комплекс от хранително-поведенчески и терапевтични мерки и най-вече – отдаденост и постоянство.