Белодробните ателектази представляват лишени от въздух части от белодробна тъкан. Обикновено за възникването им не е отговорен възпалителен процес. Те са рядка и често случайна рентгенова находка. Обикновено те са безсимптомни и не се откриват.
Кои са причините за възникването им?
Ателектазите се разделят на първични, когато се откриват при нераздишан бял дроб. Биват и вторични - при вече вентилиран бял дроб. Първичните са рядка находка и са с лоша прогноза. Те се развиват при недоносени или новородени, при които има условия за възникване. А това са предимно случаите на намалено съдържание на сърфактант в белия дроб. Някои вродени структурни аномалии са също предпоставка за възникването им. Етиологията на вторичните ателектази е по-разнообразна и може да бъде обобщена по следния начин:
- Обструкционни ателектази - те се образуват тогава, когато има условие за запушване на лумена (отвора ) на бронхите. Това може да се случи от попадането на чужди тела в тях, резултат са и от прорастването на белодробен карцином и запушването на бронхиалния лумен. Може да настъпят и при наличие на слузна запушалка образувала се при възпалителен процес, бронхиална астма и др.
- Компресионни ателектази - те са резултат от притискане на белодробната тъкан отвън. Развиват се при процеси в плевралната кухина или нараняване на гръдния кош. Най-често са под формата на базални плоски ателектази. Причините за компресията могат да са плеврални изливи с различна големина, висок стоеж на диафрагмата, която да оказва натиск върху белодробната тъкан. Възниква в резултат на операции и засягане на n. phrenicus или увеличени коремни органи. В тази рубрика попада и синдрома на средния дял, при който настъпва ателектаза на средния дял, причинена от туберкулозно възпален лимфен възел. Този феномен се среща при деца.
- Ателектази, в резултат от колабиране на белия дроб. Тук най-удачен пример е белодробния пневмоторакс. Той постепенно превръща белия дроб в неарирана тъкан, избутвайки го към белодробния хилус (сърцевина).
Всяка ателектаза, независимо от големината си, може да се усложни с наслагване на инфекция или различни по степен прояви на дихателна недостатъчност.
Симптоми на болестта
Както казахме, клиниката е особено свързана с големината на ателектазата. Когато те са малки не дават оплаквания и, ако не са случайна рентгенова находка, остават неразпознати. Когато са големи по обем, се изявяват със силен задух и цианоза (посиняване). Дишането става плитко и не осигурява необходимата аерация на белия дроб. Сърдечната дейност се ускорява, а белият дроб и средостението могат да бъдат избутани към здравата страна. Когато се преслушва такъв болен, не се чува дишане в засегнатия участък.
NEWS_MORE_BOX
Как се поставя диагнозата?
Рядко се мисли за това състояние и откриването му обикновено е случайна находка. При преслушване на съответната област се чува притъпление или бронхиално дишане. Стандарт в поставяне на диагнозата е рентгенографията на бял дроб и сърце. Директните рентгенологични белези са локално засенчване оградено от нормалната белодробна тъкан. Индиректните белези се изразяват в изместване на хилуса на белия дроб, както и високия стоеж на диафрагмата, която именно оказва компресия.
Кога трябва лечение?
Малките ателектази не изискват лечение. Когато се открият при интубирани болни, се подава въздушна струя под налягане, която да аерира засегнатата тъкан. Цели се отстраняване на причината за възникването им. Например отстраняване на попаднали чужди тела, които запушват лумена на бронха или опериране на карцинома, довел до възникването на ателектаза. Когато се открие хронична ателектаза, отговорна за развитие на дихателна недостатъчност, е необходимо оперативното ѝ отстраняване. Дихателната гимнастика и рехабилитация са добри помощници за разгъване на белодробната тъкан.
