Д-р Румяна Рачева е главен асистент в Катедра по алергология към Медицинска академия-София. Работи като педиатър-алерголог в Детски кабинет в Клиниката по алергология и астма към УМБАЛ „Александровска“. Завършва и двете специалности в Медицински университет-София: педиатрия през 1988 г. и алергология през 1993 г. Член е на  Българското дружество по алергология (БДА), Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), Европейското респираторно дружество (ERS ).

 

 


 

Втора част на интервюто

 

Каква е ролята на личния лекар при проследяването на състоянието на пациент с астма?
Важна роля, защото общопрактикуващият лекар е най-близкият лекар до пациента. Специалистът може да даде съответните препоръки. Но извън редовните консултации, които споменах вече, на какви интервали трябва да бъдат, семейният лекар е този, който проследява как се провежда лечението, дали пациентът сътрудничи достатъчно, изпълнява ли техниката на инхалиране достатъчно добре и пр. Той може да посъветва пациента и за подходящи мероприятия за контрол на околната среда, да му препоръча подходящ спорт, климатолечение.
 


Какво е мястото на хомеопатията в лечението на астмата?
Хомеопатичните лекарства не могат да излекуват астматичен пристъп – това е сигурно. По същия начин не могат да сложат и под контрол състоянието на пациента. Има много хора, които предпочитат хомеопатията. Тя може да бъде нещо допълнително, обаче не трябва да се спира традиционното лечение на астмата такова, каквото е определено от специалиста.

Действително има много пациенти, които се самолекуват и такива, които казват, че не пият никакви други лекарства, освен хомеопатични, но те понякога стигат по-късно в лекарския кабинет и в по-тежко състояние, отколкото другите.

Като цяло самолекуването е явление, от което българският народ не иска да се откаже и то се стимулира по най-различни начини. Ежедневно виждам деца, чиито майки са се опитвали да ги лекуват с какви ли не хомеопатични средства, или пък препоръчани от съседките какви ли не илачи, които не са им помогнали и в крайна сметка стигат до нас, специалистите. 
 


Очакват ли се нови разработки на по-добри медикаменти за лечение на астма?
Да. Има нови разработки, които са още в ранен стадий на проучване. Предстоят обаче много клинични изпитания, за да се утвърдят по-нататък в рутинната практика.

Това, което очакваме в близко бъдеще, е сваляне на възрастовите граници за някои от лекарствата, налични в България. Очаква се това първо да бъде направено от Европейската агенция по лекарствата, а след това и от Изпълнителната Агенция по лекарствата.


Според Световната здравна организация, между 100-150 милиона души по света страдат от астма и техният брой непрекъснато се увеличава. Могат ли да бъдат конкретизирани причините за увеличаването на заболеваемостта от астма?
Основните причини са свързани с промяната на околната среда, урбанизацията, замърсяването на въздуха, с промяната на климатичните условия, с химизацията на всяко едно ниво около нас - вода, въздух, храна, всички тези фактори влияят.

Астмата по отношение на бронхиалната реактивност, до голяма степен е генетично детерминирана. Обаче за това не отговаря един ген, всъщност е генетично полиморфно заболяване. От друга страна, атопията също е генетично детерминирана и там също има известен полиморфизъм, не отговаря един ген за всички прояви.

За съжаление, генетичният фон не можем да го променим, той е една константна величина. Ако единият от родителите е алергичен, вероятността детето да има алергия е около 40%. Ако и двамата родители са алергични или имат астматични прояви, рискът за детето нараства до 80%.

Всичко останало обаче е влияние на околната среда. Оказва се, че 11-12% са децата, които нямат никаква фамилна обремененост, но имат алергия или астматични прояви. Тези данни пък показват колко е силна ролята на околната среда.


Колко са пациентите с астма в България?
Точна статистика за честотата на бронхиалната астма през последните години няма, обаче честотата на астмата вероятно е колкото и в другите страни. Т. е. при децата е около 8%, при възрастните е приблизително 5%. Ако сметнем колко са 5% при 7 милиона население у нас, излиза, че около 400 000 души имат астма. Друг въпрос е колко от тези пациенти се лекуват, колко от тях се самолекуват, кои са с леки или тежки прояви.

Социалната значимост на болестта е оценена, както от Министерството на здравеопазването, така и от НЗОК. Бронхиалната астма е включена в Наредбата за диспансеризация на Министерство на здравеопазването, НЗОК реимбурсира лекарствата за контрол. В България има достатъчно специалисти-алерголози и пулмолози за възрастни и деца, които оказват компетентна помощ на болните.

В целия свят, в България също, през последните 50 години се наблюдава трайна тенденция за увеличение на честотата на бронхиалната астма. В същото време започва да се наблюдава намаляване броя на хоспитализациите на пациенти с астматични пристъпи, което се дължи на въвеждането на постоянно контролиращо лечение и доброто обгрижване на пациентите в амбулаторни условия. В Клиниката по астма и алергология в УМБАЛ „Александровска“ също наблюдаваме спад – ако преди години имахме по 7-9 души едновременно с астматични пристъпи, сега може би са 3-4.


Изчислено е, че бронхиалната астма при децата е най-честата причина за отсъствие от училище. Как може да бъде променена тази тенденция в положителна насока?
Действително е така. Тенденцията може да бъде променена като се провежда сериозно и редовно контролиращото лечение. Няма друг избор, това е пътят, по който трябва да се върви. Смятам, че контролиращото лечение се реализира по-добре в детска възраст, защото майките бдят над състоянието на детето и следят за редовното взимане на лекарствата и провеждането на инхалации, а при по-малките деца се налага дори лично родителят да извършва тази дейност.

След време обаче идва периодът на бурната тийнейджърска възраст, когато децата започват да се крият, да се срамуват от това, че ползват някакви лекарства. Затова в тази възрастова група най-често се нарушава контролът върху лечението.

 

Интервюто взе: Женя Величкова