Астмата е хронично възпалително заболяване на бронхите, което се характеризира съз затруднено дишане, кашлица, свиркащи хрипове и понякога усещане за постоянен задух. Астмата се дължи на действието на комбинирани фактори като генетична предразположеност, алергии, фактори на околната среда, които благоприятстват развитие на състоянието - например акари, полени, косми, мухъл и други. При засегнатите пациенти се наблюдава повишена чувствителност на бронхите към физическа активност, студено време, цигарен дим или излагане на различни алергени. Тази повишена чувствителност на бронхите е резултат от поддържането на постоянно възпаление.

 

Когато външни агресивни фактори започнат да действат върху възпалените бронхи, те реагират чрез съкращение и повишено производство на мукус. Това води до затрудняване на пасажа на въздуха в бронхите и по този начин настъпва астматичен пристъп. Разграничени са няколко подвида астма, наречени още фенотипове, при които отговора към лечение и прогнозата са различни. Фенотипът се определя чрез изследване на храчка. Според съдържанието на определен вид клетки в храчката - еозинофили или нетрофили, се извършва класификацията:


  • Преобладаваща концентрация на еозинофили;
  • Фенотип с преобладаващо съдържание на нутрофили в храчката;
  • Храчки с ниско съдържание както на еозинофили, така и на неутрофили;
  • Смесен тип.

Най-честият симптом на астмата е пристъпът, който се характеризира с остро затруднение в дишането. В някои случаи може да се наблюдава усещане за стягане в гърдите, неспособност и затруднение за дълбоко дишане, свиркащи хрипове, задух при физическо усилие и хронична кашлица. Тези симптоми могат да бъдат предизвикани или влошени от хрема, грип, замърсяване, цигарен дим, ароматизатори, разтворители, студен въздух и физическо натоварване. Проявите на астмата могат да се наблюдават по всяко време на деня, но най-характерна е изявата им през нощта или рано сутрин - пациентите се събуждат поради задух или силна кашлица.

 

Понякога симптомите не предизвикват дискомфорт и интензитета им е променлив. В някои случаи пациентите нямат оплаквания, въпреки че при извършване на дихателни тестове се наблюдава затруднена циркулация на въздуха в бронхите. От друга страна, някои случаи са свързани с постоянен задух и влошено качество на живот. Кашлицата може да бъде единственият признак на астма, особено при децата, обикновено след физическо натоварване, смях, напрежение или хрема. Често кашлицата е хронична, рецидивираща и се усилва през нощта. Лечението чрез инхалаторни бронходилататори осигурява облекчение, но често е необходимо и приложение на кортикостероидни противовъзпалителни средства с дълго действие.

 

Как да разпознаем астматичния пристъп?

Астматичният пристъп е най-честата изява на астмата. Първите признаци понякога могат да останат незабелязани:

  • Дразнене в гърлото;
  • Отделяне на секрети от носа;
  • Често кихане;
  • Суха кашлица.

Пристъпът настъпва при излагане на отключващи фактори, каквито са аларгените и дразнещите вещества. При изявен астматичен пристъп пациентите изпитват значителни нарушения в дишането, усещане за стягане в гърдите, силен задух, суха кашлица, която след това преминава в продуктивна кашлица с експекторация, свиркащи хрипове и затруднено издишане, което изисква значително усилие.

 

При астматичен пристъп се намалява лумена на бронхите - настъпва бронхиална обструкция. Този процес се развива по три механизма. Първият е възпалението на бронхите, което води до уделебяване на техните стени. Вторият механизъм е съкращението на мускулите, които обграждат бронхите - бронхоспазъм. Третият елемент е секрецията на гъст мукус, който полепва по стената на бронхите. Мукусната секреция е резултат от възпалителните процеси, които протичат в дихателните пътища, и могат да допринесат за частично запушване на бронхите.

 

Референции:

https://www.vidal.fr/maladies/voies-respiratoires/asthme/symptomes.html