Докато подаграта е достатъчно добре клинично, диагностично и терапевтично обособена, то при асимптомната хиперурикемия (увеличена пикочна киселина) съществуват множество нерешени проблеми.


Липсва и утвърдена дефиниция на понятието асимптомна хиперурикемия. Това произтича от факта, че за горна референтна граница на пикочната киселина има различни становища от експерти в областта.


Урикемията е изключително динамичен кръвен показател и се влияе от множество фактори – вид на храненето (растителна, животинска, предимно протеинова храна, прекомерна употреба на мазнини), прием на течности, употреба на алкохол, гладуване, физическа активност, дехидратация и не на последно място влияние на медикаменти.



Макар да липсват клинични прояви, няколко студии установиха, че с ултразвуково изследване на пациенти с дългогодишна асимптомна хиперурикемия, при 30-50% се откриват промени, наблюдавани при подагра – наличие на двоен ставен контур (до 52%), ставен излив, синовиална хиперплазия (разрастване), тъканни депа от урати (8%), ставни ерозии и други. Тези находки се потвърждават и при ядрено-магнитно и компютър-томографско изследване на ставните и мекотъканни структури.


При артроскопско изследване в част от случаите се намират обширни уратни депа върху хрущялната повърхност при липсата на каквато и да било ставна симптоматика. Наличие на уратни кристали вътреставно в синовиалната течност се намират при 22-35% от случаите.


Отчита се и нарастване на сърдечносъдовия риск, при наличие на хиперурикемия, в сравнение с лицата с нормални стойности на пикочната киселина. Тази закономерност е по-отчетлива и линейна при жените. Същите наблюдения отчитат и статистически достоверно по-висок риск от сърдечно-съдова смъртност при пациентите с хиперурикемия. Рискът от сърдечно-съдова смъртност нараства с 15% за всяко увеличение на с 88,4 μmol/l. Тази зависимост също е по-отчетлива при жени.


Докато при симптоматичните пациенти с подагра и отчасти при тези с вторични хиперурикемии (хронични бъбречни заболявания, артериална хипертония, хронична застойна левостранна сърдечна недостатъчност) уратното понижаване дава очевидни резултати, то при асимптомната хиперурикемия липсват доказателства за преобладаване на ползите. Не са представени убедителни доказателства за предимствата и на продължителната непрекъсната медикация.


Към настоящия момент липсва изцяло прието становище за медикаментозното лечение при пациентите с асимптомна хиперурикемия, тъй като не са изяснени индикациите за започване на подобно лечение – контингент пациенти (възраст, пол, коморбидност), таргетни нива, при които ще се постигне преобладаване на ползата, дозите и медикаментите, продължителността на приложение, механизми на уратното понижаване. Това са и причините към настоящия момент да не се препоръчва медикаментозна терапия при тези пациентите.


Отчитайки баланса между ползата и рисковете, не се прилага медикаментозно лечение като средство за превенция на подаграта и хроничните бъбречни заболявания. При всички тези пациенти се дава съвет за повлияване на съпътстващите рискови фактори – контрол на артериалната хипертония, лечение на исхемичната болест на сърцето, терапия на захарния диабет, ограничаване употребата на алкохол, борба със затлъстяването, прецизиране приложението на диуретици и оптимален прием на течности. Препоръчва се витаминозна суплементация (основно аскорбинова киселина).


Асимптомната хиперурикемия е нерядко срещано състояние. Асоциирането ù със значими заболявания правят проблема актуален и социално значим. Все повече изследователи я приемат като самостоятелен, независим рисков фактор за различни често срещани патологии. Предстои уточняването на редица моменти, свързани с диагностиката и терапевтичното поведение, което ще подпомогне терапевтите в ежедневната им практика.


Библиография:
Chowalloor P., Keen H. A systematic review of ultrasonography in gout and asymptomatic hyperuricaemia. Ann Rheum Dis, 2013; 72: 638;
Li M., Hu X, Fan Y, et al. Hyperuricemia and the risk for coronary heart disease morbidity and mortality a systematic review and dose-response meta-analysis. Sci Rep, 2016; 6:19520