Артроцентезата е процедура, която се прилага както с терапевтична цел, за облекчаване на притискането на тъканите чрез изтегляне на събралата се течност, така и с диагностичен характер за установяване причината за възпалението.
Процедурата представлява аспирация на течност от ставата, като предварително се прави местна упойка, а пациентът застава в позиция, която да позволява най-добър достъп.
Ставната капсула осигурява полупропускливо уплътнение около самата става. Здравият, еластичен, външен слой на ставната капсула е изграден от еластични влакна, докато вътрешният слой на капсулата представлява фина мембрана - синовиална мембрана или синовиум. Тя произвежда вискозна течност, която минимизира триенето между повърхностите.
По време на артроцентеза иглата трябва преминава през външния слой и вътрешната мембрана на ставната капсула. Най-често се извършва на колянна става, но при нужда също така и в тазобедрената става, рамо, лакът, първа метатарзофалангеална става.
Значително по-прецизен е методът на артроцентеза под ултразвук, а не разчитайки само на палпация на анатомичните структури на коляното. Артроцентезата с използването на ултразвук води до значително по-малка болка по време на манипулацията, по-добър успех, повече изтеглено количество течност от ставата, съответно по-добра декомпресия на ставата и по-добри клинични резултати.
При артроцентеза след аспирация, може да се приложи терапевтична инжекция с кортизон, хиалуронова киселина или богата на тромбоцити плазмена суспензия. Отстраняването на излишната течност често увеличава ефективността на инжектирания медикамент.
Докато при някои пациенти е налице възможност за възобновяване на дейностите непосредствено след артроцентеза, то при други може да бъде дадена почивка на ставата поне в рамките на 4 до 24 часа. Ефектът от местните анестетици, като лидокаин например, обикновено отминава за кратък период от време (2 до 4 часа), след който пациентите може да почувстват нарастване на болката. В такива случаи подходящи са нестероидните противовъзпалителни, тъй като те облекчават болката на база намаляване на възпалението.
Но при всеки пациент трябва да бъдат съобразени и страничните им ефекти. Така при пациенти с гастрит и особено кървящи язви – този клас медикаменти не се препоръчват за облекчаване на болката и се търсят заместители. Обичайно е да е налице лека болезненост, която преминава в рамките на ден-два след процедурата.
Нормално синовиалната течност е бистра или със лек сламено-жълт цвят. При наличие на патологични процеси синовиалната течност може да изглежда мътна и с различно оцветяване – жълт, зелен, червен до кафяв. Мътната синовиална течност най-често означава инфекция, докато розовият до наситено червен цвят говори за наличие на кръв. Вариациите в обема, вискозитета, цвета или бистротата на течността могат да показват необходимостта от допълнителни лабораторни тестове.
Броят на червените кръвни клетки може да бъде висок след травматично увреждане и леко повишен при пациенти с остеоартрит. Те могат също да присъстват, ако пациентът има нарушения с кръвосъсирването, като хемофилия. Възможно е да се открият кристали на пикочна киселина и микроорганизми.
Противопоказания за провеждането на артроцентеза са целулит по кожата върху ставата, кожна лезия или дерматит в областта, налична бактериемия, остеомиелит, неконтролирана коагулопатия, наличие на ставна протеза.
Референции:
1. Arthrocentesis (Joint Aspiration), Overview, Cleveland Clinic;
2. Arthrocentesis, Emergency Care Institute;
3. Arthrocentesis, Radiopaedia.
