Псориатичният артрит е описван още преди десетилетия, но и до днес остава труден за диагностициране. Различаването му от други ревматологични заболявания често забавя лечебния процес. От друга страна, въпреки тясната му асоциация с добре познатото кожно заболяване псориазис, далеч не във всички случаи двете се проявяват едновременно. Какво тогава е типично за псориатичния артрит и спомага за уточняването му?


Каква е връзката между псориазиса и артрита?

Засягането на костно-ставния апарат при псориазис се наблюдава в до 40% от болните. Обикновено кожните плаки предхождат артрита или се появяват едновременно с него. Не във всички случаи обаче се наблюдават типичните за псориазиса кожни плаки. Те трябва да бъдат насочено търсени. Тогава често се откриват в скрити зони като хлътването на пъпа, зад ушите, окосмената част на главата и т.н.


 

Не са редки случаите, когато са увредени единствено ноктите, дори само един от тях. Всякакъв тип засягане на нокътното ложе може да бъде проява на псориазис. Интересно е, че няма пряка зависимост между степента на кожна увреда и тежестта на артрита. Още по-интересно е, че в близо 15% от случаите оплакванията от опорно-двигателната система предхожда каквито и да било кожни лезии. 


А в какво всъщност се изразява ставният проблем? 

Има няколко основни варианта на ставно засягане, които често се смесват или градират един в друг. Оплакванията могат да мигрират, като се засилват през нощта и в покой, а намаляват след раздвижване. Обикновено се ангажират няколко стави, като те се подуват, зачервяват, болят и дори деформират (асиметричен олигоартрит). Ангажирането на пръстите на ръцете може да обхване всички стави, но засягането на крайните (дистални) фаланги се смята за отличителна чета на псориатичния артрит. 

 

Нерядко се наблюдава засягане на цял отделен пръст с всички негови стави. Той се подува, боли и не може да изпълнява функцията си, получавайки заслужено прозвището „пръст-кебапче“. В крайно тежки и неовладяни случаи се наблюдава трайна деформация на ставите (т.нар мутилиращ артрит). От друга страна болки и възпаление, макар и рядко, може да се наблюдава и в гръбначния стълб. Към кожния псориазис и артрита в около 20% се наблюдва и конюнктивит.


Какво стои в основата на псориатичния артрит?

Доказана е генетична унаследяемост на процеса. Вероятността за поява на заболяването е със значително по-висока честота в рамките на една фамилия. При еднояйчните близнаци едновременното засягане достига близо 70%! При болните се открива носителство на определени региони в HLA системата. Описани са няколко механизма, задвижващи патологичната каскада. Това са дефекти в лимфоцитите, моноцитите, TNF и много други.

 

Не бива да се подценява обаче и ролята на много други фактори, главно от външната за организма среда. Стрес и преживяни травми са част от тях. Респираторни, чревни или урогенитални инфекции заемат заслужено челно място като отключващ фактор на повечето артрити от тази група на серонегатичните спондилоартропатии.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Няма типични лабораторни или образни изследвания, които категорично да поставят диагнозата. Завишени стойности на възпалителните маркери (СУЕ, С-реактивен протеин, левкоцити) могат да насочат към активно възпалително ставно заболяване. Типичният за ревматоидния артрит Ревматоиден фактор, може да се завиши и тук, но обикновено анти-ССР и ANA са негативни. Има някои белези от обикновена костна рентгенография, които насочват към този артрит и е важно да се оценят от компетентен специалист. 

 

Псориатичният артрит е сериозен проблем, криещ се „коварно“ зад едно кожно заболяване. В никакъв случай заболяването не е само кожно, а системно и изискващо специализиран подход и лечение. Хубавото е, че днешата медицина разполага с много и разнообразни медикаменти и средства, с които се отчита благоприятен ефект върху протичането на болестта.