1. Артритът...
Артритът е болестно състояние на опорно-двигателната система, което засяга ставите. Самият термин е съставен от думи, които означават „става“ и „възпаление“. Под него се обединяват над 100 заболявания на ставите. Артритът е една от основните причини за инвалидизиране след 55-годишна възраст, но се развива и може да засегне много по-млади хора.
Най-често срещаният артрит е остеоартритът, който се смята за характерен в старческа възраст. Има обаче форми, които се наблюдават и при 30-40-годишни, какъвто е реактивният. Съществуват и такива видове, които засягат и децата - ювенилен ревматоиден артрит. Не може да се каже, че артритът засяга повече единия или другия пол – има форми, които се срещат повече при жените – като ревматоидния, или при мъжете – като анкилозиращия спондилит (болест на Бехтерев).
По данни на СЗО над 350 млн. души в света са засегнати от една или друга форма на артрит.
2. Ставата и артритът
Възпалителното изменение на ставата може да идва от всяка една тъкан или елемент на ставата. Ставата е структура, в която, образно казано, се срещат краищата на две надлъжни кости. Те са прикрепени здраво една за друга, посредством съединително-тъканни връзки. Благодарение на тях костите остават фиксирани една спрямо друга. Други подобни структури, каквито са сухожилията, свързват мускулите с костите.
Движението в ставата се осъществява, като мускулът чрез сухожилието придърпва костта, за която е захванат. Това води до приплъзване на краищата на двете срещащи се кости в ставата. Тази контактна повърхност е покрита с хрущял – еластична и гладка тъкан, благодарение на която се предотвратява търкането на костта.
Краищата на двете кости са обхванати от всички страни със ставна капсула, която от вътрешната страна е покрита със специална мембрана – синовиална. Кухината, която се образува вътре, е изпълнена със синовиална течност, отделяна от мембраната. Благодарение на нея е възможно гладкото приплъзване на костите една спрямо друга. Освен това тя подхранва хрущяла и предотвратява загряването и изтъркването (износването) на контактните повърхности от механичното действие.
При проблем при един от тези елементи на ставата (ставите), какъвто може да бъде загуба на хрущял, недостиг на синовиална течност, инфекция на някоя от придържащите тъкани, настъпва възпалителен процес. Вследствие на него се получава натрупване на специфични имунни клетки в синовиалната мембрана и отделяне на възпалителна течност в капсулата. Това води до подуване, затопляне и в последствие на скованост и болка в ставата. Със задълбочаване на процеса се уврежда не само синовиалната мембрана, но и хрущялът. С намаляване на подвижността заради болката и дискомфорта отслабват и мускулите, което допълнително отнема от устойчивостта на ставата и влошава състоянието й.
3. Форми на артрит
Едни от най-често наблюдаваните форми на артрит са артроза, ревматоиден, инфекциозен и ювенилен ревматоиден артрит. Всеки от тях засяга различни стави или възниква по-различен път, заради което и симптоматиката частично не се припокрива.
Артрозата е болестно състояние на една или повече стави, което се развива вследствие на износване на ставния хрущял или неговото увреждане. Процесът на дегенеративни изменения започва след 40-годишна възраст, като над 65 години, такива има при всеки поне в някои от ставите, дори без да са налични оплаквания.
Заболяването започва със сутрешна скованост. С течение на времето се появява болка по време или след движение, или след продължителен престой. Съответната става е трудно използваема и силно чувствителна. Най-често от артрозни промени са засегнати ставите на гръбначния стълб - най-вече шиен и поясен отдел, колянните, тазобедрените, тъй като върху тях натоварването е най-голямо.
Ревматоидният артрит е възпалителна форма, която тръгва от синовиалната мембрана, атакувана от клетките на имунната система като чужда. Изявява се най-вече във възрастта между 40 и 60 години. Засяга повече жени. Нови изследвания показват, че заболяването е рисков фактор за тромбоза през първите десет години след поставянето на диагнозата.
Специфичното за тази форма на артрит е, че са засегнати едни и същи стави от двете страни на тялото. Най-често оплаквания от подуване, затопленост и скованост има отстрана ставите на ръцете и краката, като първоначално са обхванати симетрично малките ставите на пръстите, дланите и стъпалата и после болката се разпространява към по-големите стави, съответно китки, лакти, рамене, врат или глезени, колена, тазо-бедрени. Влошено е състоянието до около половин час след ставане.
Инфекциозният артрит се дължи на инфекция на синовиалната течност и околните на ставата тъкани. Най-често инфекцията е бактериална, като не е изключено да бъде и вирусна или гъбична. Микроорганизмите достигат ставата чрез кръвотока от съседна инфектирана тъкан.
Отличителен белег е повишената температура. Заболяването се появява като усложнение на друго заболяване или травма. Обикновено е засегната една става. Това може да бъде коляно, рамо, лакът, китка или пръст.
Ювенилен ревматоиден артрит
Ювенилният ревматоиден артрит се изявява при деца до 16-годишна възраст, като има различни форми: полиатричен, олигоартричен, псориатричен и други. Детето страда от типичните оплаквания на артрит при възрастни - от оток, болка и ограничение на движението на ставите. За ювенилен идиопатичен артрит се говори, когато симптомите на артрит персистират повече от 6 седмици.
4. Основните грешки
Лечението на артрита, естествено, зависи много от формата му, факторите за него, възрастта, общото здравословно състояние.
Обща грешка е при артрит засегнатите да избягват и силно да ограничат движението, заради болките в ставите. Следващата по степен е да не се провежда консултация със специалист навреме, заради това, че заболяването се смята за естествено явление на остаряването.
Специалистът обаче може да посочи редица мерки, които да подобрят общото състояние, намалят болката, предотвратят усложненията, и препоръча гимнастика, с която да се пребори сковаността без да се навреди допълнително на ставата/ставите. Голяма част от усилията тук са насочени към укрепване на мускулите около тях, които поддържат ставата. Обръща се внимание и на правилното движение на тялото и заемане на основни позиции.
Тогава, когато почивката и топлата вана не действат срещу болката, лекарят може да назначи локални средства или физиотерапевтични процедури.
Част от мерките включват спазването на подходящ хранителен режим, при който се редуцира консумацията на алкохол, червено месо и пълномаслени млечни продукти, но е богат на омега-3. Необходимо е и свеждане и поддържане на теглото в норма. При спазването на препоръчваните от специалистите съвети, се отчита и значително подобряване на качеството на живот.
