Вирусните хепатити са няколко основни вида, означавани с главни букви А, B, C, D, E. Въпреки сходствата си, те имат коренни различия в начина на разпространение, зарасност, протичане и носени последствия. Поради тенденцията си за хронифициране, с най-големи последствия са вирусите на Хепатит В и С.

 

Освен да предизвикат остър хепатит, те могат да хронифицират, от което следват нерядко драматични усложнения. Чернодробната цироза и първичният чернодробен карцином са най-сериозните от тях. Квалифицираният гастроентеролог ги очаква и стриктно проследява, знаейки подлежащото заболяване. Наред с всичко това обаче има и много други опасности. Една от тях е кръстосаното засягане на опорно-двигателната система и развитието на вторични ревматологични заболявания.



Хепатит В и артрит

Циркулирането на този вирус в организма води до отлагане на имунни комплекси. Те се формират от сливане на някои негови съставни структури в комбинация с антитела на организма, секретирани, за да им противостоят. Тези комплекси могат да бъдат установени в много и различни тъкани дълго време след и независимо от протичането на самия хепатит. Опасно е тяхното отлагане в ставите, в кръвоносните съдове, в бъбреците и много други.

 

Реактивното засягаене на ставните повърхности най-често ангажира глезени, колена, пръсти на ръце и крака, обикновено симетрично. Води до възпаление, оток, болка, нарушена подвижност и други. Това се наблюдава най-често в ранните фази на хепатита, най-често наред с общата и неспецифична симптоматика, характерни за него. Преминава за месец или по-малко. Интересно е, че на фона на това реактивно възпаление могат да бъдат открити завишени някои от антителата, типични за хронични ревматологични заболявания. 

 

Освен острото засягане на опорно-двигателната система, вирусът на хепатит В нерядко води до кожни обриви по имунологичен механизъм. Васкулит след вирусна инфекция би могъл да има разнопосочни и необратими последствия за целия организъм. Нерядко се наблюдава и автоимунна мускулна слабост, имитираща първична миопатия и т.н. 


Хепатит С и ревматологичните заболявания

Този вирус хронифицира много по-често от вирусът на Хепатит В, но в по-нисък процент засяга ставите. Ангажира по-малки стави на долни и горни крайници, като често е несиметричен. Артитът може да рецидивира и силно да напомня хронични базисни артрити. По-често не отминава напълно, като причинява трайни костни деформации.

 

Вирусният хепатит С може да се асоциира и с редица други усложнения по имунологичен механизъм. Комплекси се отлагат в тъкани и органи, водещи до кожни, неврологични, бъбречни и други заболявания. Вследствие на вирусната инфекция се развиват гломерулонефрити, дерматологични обриви, невропатия и много други.


Как се лекуват тези заболявания?

Ревматологичните усложнения след вирусен хепатит невинаги изискват специфично лечение. Често отминават сами или с помощ на симптоматични средства. В много случаи обаче добиват затегнат и хроничен ход, налагащо прилагането на по-тежка терапия. Към уместните медикаменти спадат на първо място кортикостероидите. Добър ефект се установява и от по-нови имуносупресивни и болестопроменящи средства като биологичните средства.

NEWS_MORE_BOX

 

Често един реактивен артрит води до отключванена друго хронично ревматологично заболявание. Има хора с имунна предиспозиция, носещи благоприятна среда за хроничен автоимунен артрит. Една инфекция, било то вирусна или бактериална, нерядко се явява пусковият механизъм за цялата имунологична каскада. Добре е да се знае, че ако един човек има наследственост за ревматологично заболяване цял живот трябва да се предпазва от други инфекции, които да активират тлеещата болест.