Артериовенозната малформация представлява вродено налично още от раждането образувание в мозъка, подобно на възелче, в което артериите и вените са свързани помежду си с аномални връзки и липсват капиляри. Това е предпоставка за поява на възможни усложнения, най-опасното сред които е настъпването на мозъчна хеморагия.

 

Други възможни клинични проявления на наличната артериовенозна маформация са:


  • Припадъци и епилепсия – Припадъците са начален симптом при 15-40% от пациентите с тази малформация. Те могат да са прости, парциални или вторично генерализирани. Тази манифестация на наличната съдова малформация е асоциирана с по-млада възраст, голям артериовенозен възел, засягане на мозъчен лоб (особено темпорален), както и хранещи артерии, произлизащи от средната мозъчна артерия. Пациентите с руптурирала артериовенозна малформация, особено със субкортикална или субарахноидална локализация , са с повишен риск от развитие на епилепсия, подобно на пациентите, преживяли хеморагия от друг източник;
  • Главоболие и мигрена – като цяло, главоболието по-рядко е начален симптом на наличната малформация, наблюдаващо се при около 4 до14% от пациентите. То може да има характер на мигренозно, т.е едностранно, пулсиращо, или да е с неспецифичен характер, обхващащо цялата глава.

В най-голям процент от случаите, повод за откриване на артериовенозната малформация е клиничната презентация на настъпило мозъчно кървене или първи припадък, особено когато се касае за млад пациент.

 

При снемане на подробна анамнеза, често се установяват трудности в обучителния процес в миналото или оплаквания от главоболие с характер на мигренозно или по-генерализирано.

 

Неврологичен статус

 

Наличието на артериовенозна малформация, която не е довела до настъпване на мозъчно кървене или припадък, не дава отражение и на неврологичния статус, т.е той е нормален. Много рядко се откриват данни за неврологичен дефицит. В такива случаи, най-често находката е в мозъчния ствол или дълбоко в мозъчния паренхим. Находката при настъпване на мозъчно кървене не се различава от тази принастъпване на интракраниална хеморагия с друг произход.

 

Диагноза

 

Провеждането на невроизобразяване е от съществено значение за диагнозата. С помощта на скенер може да се установи наличието на интракраниална хеморагия, т.е кървене, което едновременно с младата възраст на пациента и липсата на други рискови фактори за мозъчно кървене, увеличава вероятността за възможно наличие на артериовенозна малформация.

 

Ядрено-магнитното изследване е есенциално за откриване на вродената малформация, която се представя като неправилно или глобусовидно образувание, навсякъде в мозъчните хемисфери или мозъчния ствол.

 

Провеждането на мозъчна ангиография се изисква с цел оценка на хемодинамиката на кръвотока и морфологията на участващите съдове – хранещите артерии и дрениращите вени, оглед за наличие на евентуална артериална или венозна аневризма. Образуване на аневризма се наблюдава при 10 до 58% от пациентите с артериовенозна малформация. Най-голям риск от руптура има аневризмата, намираща се във вътрешността на оформеното възелче.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Транскраниалният доплер също се приема за ценен, неинвазивен метод за оценка на хемодинамиката и състоянието на съдовете.

 

Лечение

 

Поведението след откриване на артериовенозната малформация зависи от много фактори, с най-голяма тежест от които е рискът от поява на кървене. В някои случаи се прилага само проследяване във времето, в други случаи е показана хирургичната намеса. Като симптоматична терапия се използват антиконвулсанти средства за профилактика или превенция на епилептичните припадъци, както и аналгетици за овладяване на главоболието.