Артериовенозната малформация, означавана като АВМ, представлява вродена малформация на съдовете (т.е налична още от раждането), при която артериите и вените са свързани помежду си с една или повече фистули, оформящи подобно на възел образувание. Практически, артериовенозна малформация може да се развие във всяка част на тялото, но най-често се наблюдава в главния и гръбначния мозък. Макар, в голяма част от случаите, наличието на този вроден дефект да остане незабелязано, т.е без клинична изява, появата на усложнения, а именно кървене, най-често се наблюдава в млада възраст, което придава сериозната значимост на това заболяване.

 

Какво представлява артериовенозната малформация?


 

Артериовенозната малформация представлява съдов конгломерат, известен още като нидус (възел). В нидуса няма капиляри, които да свързват артериите и вените и кръвта от хранещите артерии се отвежда директно в дрениращите вени. Последните често са разширени вследствие на високата скорост на кръвотока, минаващ през фистулите.

 

Три са основните механизма, по които артериовенозната малформация може да доведе до неврологичен дефицит. Първият механизъм е чрез възникването на хеморагия, т.е кървене. То може да настъпи в субарахноидното пространство, в интравентрикулното пространство, или по-често в мозъчния паренхим, т.е във вътрешността на мозъка. Вторият механизъм е, при липсата на хеморагия, епилептични припадъци могат да се появят вследствие на артериовенозна малформация. При около 15 до 40% от пациентите, първа изява на заболяването се оказва настъпването на припадък. При последния механизъм, който е най-рядко наблюдаван, е настъпването на неврологичен дефицит, който прогресира в рамките на няколко месеца до години. Наблюдава се при около 6 до 12% от пациентите.

 

Епидемиология

 

Проучвания показват, че само около 12% от артериовенозните малформации са симптоматични, т.е имат клинична изява. Това най-често се наблюдава в млада възраст – между 10 и 40 годишна възраст. В напреднала възраст, рядко артериовенозните малформации дават симптоматика и могат да се открият по-често като случайна находка.

 

Клинична изява на артериовенозната малформация

 

В голям процент от случаите, артериовенозната малформация не дава клинична изява и може да се открие като случайна находка при невроизобразяване на мозъка и неговите съдове. В други случаи обаче, внезапното настъпване на неврологични оплаквания, особено при млади хора, налага отхвърлянето и на тази диагноза.

 

Най – честите прояви на налична артериовенозна малформация в мозъка са:

  • Хеморагия (кървене) – в 38 до 70% от случаите, мозъчните артериовенозни малформации се проявяват клинично за първи път чрез настъпването на мозъчна хеморагия. Мозъчният кръвоизлив, вследствие на тази малформация, е отговорен за 2% от всички случаи на мозъчно кървене. Рискът от настъпване на вътречерепен кръвоизлив при пациент с известна артериовенозна малформация е 2-4% за година. При налична хеморагия, съществува по-висок риск от повторно кървене в рамките на първата година след инцидента.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Клиничните и ангиографски характеристики, асоциирани с риска от настъпване на кървене са: мъжки пол, малък размер на артериовенозната малформация, локализация в базалните ганглии или задната черепномозъчна ямка, дълбок венозен дренаж, единични или малко на брой дрениращи вени, високо налягане в хранещите артерии, както и наличието на аневризма на хранещата артерия във вътрешността на възела.

 

Въпреки че клиничната изява на мозъчния кръвоизлив, вследствие на артериовенозна малформация, може да е практически неразличима от останалите случаи на кървене, се приема, че АВМ-асоциираният неврологичен дефицит е проявен в по-лека степен. Възстановяването също е по-бързо, от една страна и заради по-младата възраст, в която настъпва.