Васкулитите са група заболявания на кръвоносните съдове, при които има възпаление на съдовата стена. Те могат да обхващат съдове с различен калибър и различна локализация. В зависимост от това и клиничната изява на тези заболявания е разнообразна.

 

Артериитът на Такаясу е сред най-често срещаните в тази група болести, като засяга по-често представителите на женския пол. Всички описани случаи са на пациенти под 40-годишна възраст. Заболяването е разпространено в Азия. Наречено е още „безпулсова болест” и „болест на аортната дъга”. Описано е за първи път през 1908 г. и носи името на своят откривател. Счита се за автоимунно заболяване и се развива в хода на други съеднителнотъканни заболявания. Наблюдава се и при пациенти с преболедувана туберкулозна или друга хронична инфекция.


 

Какво се случва със засегнатите съдове?

При васкулита на Такаясу са засегнати аортната дъга и големите клонове, които излизат от нея. В засегнатите съдове обикновено има сегментно засягане. В тези сегменти разраства интимата (най-вътрешната част на съдовете) и образува фиброзни ръбци. Оформя се стеноза или трайна оклузия (запушване) на засегнатия участък. Като резултат участъкът от съда след стеснението се разширява аневризмално. Болестта може да засегне отделни сегменти от аортата и съответно отделните видове са следните:

  • Тип 1 - в болестта са въвлечени предимно аортната дъга и нейните клонове;
  • Тип 2 - засягане предимно на торако-абдоминалния сегмент на аортата и по-малко засягане на аортна дъга;
  • Тип 3 - въвлечени са и аортната дъга и торако-абдоминалния участък на аортата, обширно засягане. 

 

Как се проявява болестта?

Както беше описано, от безпулсова болест страдат предимно млади пациенти. Често срещани симптоми са треската и умората. Много често има плеврална болка, която се характеризира с това, че се засилва при вдишване. Тези болни са анорексични, с трайна загуба на апетита и отслабване на тегло. Възможно е да има субфебрилна температура. Най-типичният белег, поради който е дадено името на болестта е, че пулсът предимно на горни крайници е отслабен до липсващ. По-често са засегнати съдовете на едната ръка, но може да са включени и на двете. При измерване на артериалното налягане обичайно то е по-ниско на горните крайници в сравнение с долните - обърната коарктация. Долавят се стенотични шумове над засегнатите участъци.

 

Пациентите с тип 2 на болестта имат по-често засягане на коремните и бъбречни артерии. Това се изразява с необоснована хипертония и абдоминална ангина. При засягане на коронарните артерии е възможна клиниката на остър коронарен синдром.

 

NEWS_MORE_BOX

Трудно ли се поставя диагнозата?

Обикновено за болестта се мисли рядко, но задължителен критерий за поставяне на диагнозата е възрастта под 40 години. Допълнителни диагностични данни са:

  • Засягане на лява или дясна подключична артерия, доказана ангиографски;
  • Отслабени пулсации на сънните артерии;
  • СУЕ (утайка) над 20мм/ч;
  • Артериална хипертония в млада възраст под 40 години;
  • Недостатъчност на Ао клапа;
  • Открита лезия на друг артериален клон на аортата.

При провеждане на аортография се визуализира стеснена аорта, която се изобразява от контраста като „опашка на плъх”. Участъците след стеснението на съдовете се виждат разширени.

 

Лечение на болестта. Провежда се с лекарства или с хирургически интервенции. Медикаментозната терапия е с кортикостероиди или циклофосфамид. При по-масивно засягане се налага извършването на байпас за поддържане на кръвоток след стеснението. Ендартериектомията и ангиопластиката на засегнатия съд са други инвазивни лечебни процедури.