Артериитът на Хортон представлява възпаление на средните и големи по калибър кръвоносни съдове, като най-често се засягат клоновете излизащи от каротидната артерия, които кръвоснабдяват мозъка и в частност очите.

 

Заболяването се явява най-често срещаният васкулит при пациенти над 50 г.,като пикът на изява е във възрастовия период между 70-75 г. възраст. Жените са засегнати два пъти по-често от мъжете.


 

Каква е причината за поява на заболяването?

 

Точната причина все още остава неизяснена. Предполага се участието от една страна на генетична предразположеност, а от друга страна на ролята на инфекциозен агент, което би обяснило силното увеличение на маркерите на възпаление в кръвта. Според друга теория налице е предхождащ сърдечно-съдов фактор, който в един момент провокира изявата на заболяването.

 

По какъв начин са засегнати съдовете и как това пречи на нормалния кръвоток?

 

Характерно за този вид васкулит е образуването и натрупването в стената на съдовете на т.нар. гигантски клетки, които, струпвайки се на едно място, образуват грануломи. Наблюдават се също участъци на некроза, което е фактор развитието на тромбоза на тези места, както и свръхразрастване на на интимата на съдовете. Разултатът е стесняване на лумена на съдовете, което е предпоставка за намаление на кръвотока и исхемизиране на съответния орган.

 

Кои артерии се засягат най-често?

 

Клоновете на каротидната артерия са най-често засегнати. Това са преди всичко темпоралната артерия и артериите, кръвоснабдяващи очите. Вертебралните артерии също се засягат.

 

Как се изявява заболяването?

 

Обикновено заболяването остава дълго време неразпознато. Най-характерните признаци на болестта са:

 

  • Обща симптоматика – налице е повишаване на температурата, обща неразположеност, отпадналост и загуба на тегло. Наблюдава се също болка и скованост в мускулите на раменния и тазовия пояс, т.нар ревматична полимиалгия;
  • Главоболие – среща се при 2/3 от болните и е най-често срещаният симптом. Болката е в слепоочната област, предимно от едната страна, като има характеристики както на тъпа, постоянна, така и на остра и пронизваща.Често нарушава съня на болния. При оглед се установява изпъкване на темпоралната артерия, която е уплътнена и силно нагъната. Силно болезнена е при докосване, като се наблюдава и зачервяване по дължината на нейния ход;
  • Болка при дъвчене – дължи се на т.нар. клаудикацио на дъвкателната мускулатура, свързано с нарушеното и кръвоснабдяване. Това води до силна болезненост и ограничаване на дъвкателната способност. Възможна е също появата и на парене в езика, липса на вкусово усещане от поетата храна, както и болка в устата и гърлото;
  •  Зрителни нарушения – дължат се на ограничаване на кръвотока на хранещите окото съдове – т.нар. исхемична оптикопатия. Намалението в зрението е с прогресиращ характер, като рискът от напълно ослепяване е висок. Това е и най-сериозното усложнение на болестта;
  • Други нарушения – възможна е появата на хемипареза – отслабване на мускулната сила на едната телесна половина, появата на периферна невропатия, глухота, депресия и др.В някои случаи се засягат и съдовете, хранещи сърцето, което може да доведе до развитието на миокарден инфаркт.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се доказва наличието на заболяването?

 

Преди всичко насоката към поставянето на тази диагноза се дължи на характерната клинична картина и възрастта на изява на заболяването – след 50 г.възраст. Допълнително намират потвърждение и кръвните изследвания, които показват значително увеличение на маркерите на възпаление – СУЕ (Скорост на Утаяване на Еритроцитите) и С- реактивен протеин. Биопсия на темпоралната артерия би имала най-информативна стойност, но като инвазивно изследване рядко се прибягва до нея. Ангиографията не дава категорични резултати.

 

Какво е лечението на артериита на Хортон?

 

Кортикостероидната терапия е в основата на оздравителния процес, като бързо облекчава симптомите и редуцира честотата на усложненията, и преди всичко на зрителните нарушения.

 

Пълното излекуване е възможно, но е желателното проследяване в продължение на 1 година след окончателното спиране на лечението.