Периодичното накуцване (клаудикацио интермитенс) е най-разпространената проява на облитериращата артериопатия на долните крайници. Физическите упражнения представляват основополагащ етап във вземането на мерки за тези пациенти. Упражненията подобряват капацитета за ходене, намаляват риска от сърдечносъдова смъртност и подобряват качеството на живот; те са благоприятни по множество механизми – противовъзпалителен ефект, увеличаване на колатералите (разширяване на кръвоносната мрежа), подобряване на хемореологията (състава на кръвта и поддържането ѝ в достатъчно течно състояние), а също така и подобряване на ендотелната функция, фибринолизата и мускулния метаболизъм.

 

Облитерираща артериопатия


Заболяването най-често представлява артеросклеротично засягане на артериите на долните крайници, като разпространеността му е около 30 % от населението над 70-годишна възраст. Болестта е широко разпространена във всички индустриално развити страни поради заседналия начин на живот и застаряването на населението. Засегнатите от периферната артериална недостатъчност имат понижено качество на живота и повишен риск от инфаркт и инсулт. Най-широко разпространеният симптом – клаудикацио интерминтенс, накуцването, представлява мускулни болки, настъпващи при ходене и налагащи прекратяване на физическото усилие.


Заболяването се класифицира в 4 стадия:

  1. Безсимптомни атеросклеротични плаки;
  2. Исхемия при усилие и поява на накуцване;
  3. Исхемия и при покой, съответно болки без физическо усилие;
  4. Исхемия при покой вече с трофични промени, т.е. недостатъчно кръвоснабдяване, водещо до малки черни петна, опадане на космите, начупване на ноктите и поява на рани по краката.

 

За диагнозата се използва лесно достъпен и безвреден тест – изчислява се индексът на глезен и предмишница. Той отразява съотношението между артериалното налягане, измерено на крака и на предмишницата и когато той е под определена стойност, се разкрива артериалната недостатъчност на долните крайници.


За пациента, засегнат от това хронично заболяване, главни цели на лечението трябва да са контрол над сърдечносъдовите рискови фактори, забавяне прогресията на болестта, подобряване качеството на живота (особено с повишен капацитет за ходене) и намаляване на риска от сърдечносъдова болестност и смъртност.


Физическите упражнения и при нужда - приемане на медикаменти, са двата способа за постигането на тези цели.

 

Да се научим отново да ходим

Физическите упражнения са нещо безплатно, достъпно, лесно и приятно. От пациента се очаква единствено малко воля в началото. Ходенето пеша е особено полезно при артериална недостатъчност на долните крайници, като се препоръчва на пациентите, които са претърпели периферна съдова интервенция, например поставяне на стенд. Проведено е проучване, което разкрива, че упражненията повишават времето на ходене  с 50 до 200 %, времето на ходене без болки с 50 %, а максимално извървянато разстояние със 100 %*.


Подобрението на пациента и на неговия капацитет невинаги е свързано с повишаване на стойностите на индекса глезен – предмишница. Това се дължи на факта, че той зависи от главните артериални съдове, които са най-често засегнати, докато при редовно ходене се развиват колатерали – нови малки кръвоносни съдове, които подпомагат кръвообръщението.


Ясно е, че в напредналите стадии медикаментозното лечение е наложително, включително понякога поставяне на стенд, но това не изключва допринасяне към положителния ефект на терапията с физически упражнения.


Източници:
*Watson L, Ellis B, Leng CG. Exercise for intermittent claudication. Cochrane Database Syst Rev 2008