Артериалната хипертония е с нарастваща честота, което е основна причина за кардиоваскуларни заболявания. В България от хипертония страдат около два милиона души, като едва около 40% контролират артериалното си налягане и получават адекватна терапия. В световен мащаб, каква част от населението страда от артериална хипертония зависи от това според кои критерии ще съдим – европейските или американските. Така откакто САЩ занижи критериите си за праг на артериална хипертония (130/80), почти половината от населението на САЩ страда от артериална хипертония.

 

Според Европейските критерии за артериална хипертония, за оптимално считаме артериално налягане под 120/80; за нормални се считат стойности 120-129/80-84; високо нормално артериално налягане 130-139/85-89; първи клас артериална хипертония 140-159/90-99; втори клас артериална хипертония 160-179/100-109 и хипертонична криза със стойности над 180/110.


 

Съществуват и термини като изолирана систолна или диастолна артериална хипертония. Например при артериално налягане 110/90-99 (нещо, което често хората наричат във всекидневието „събиране на границите“) говорим за изолирана диастолна хипертония, която също изисква адекватна терапия. Важно е да споменем, че подобен тип артериална хипертония е много често срещана при аортна стеноза, която е срещан клапен порок при възрастни хора, свързан с дегенеративни клапни промени и придружен от пресинкопална и синкопална симптоматика.

 

Особена група са пациентите с диабет, при които стойностите на артериално налягане, които изискват третиранеq са занижени и таргетното артериално налягане е <130/80.

 

Не всяка по-висока стойност на артериалното налягане изисква моментално иницииране на терапия – вегетативните реакции поради екзогенни стресови фактори (работа, семеен статус, сън, емоционално състояние и др.) трябва да бъдат взети предвид. Например пациенти със соматоформни разстройства, тревожно разстройство, паническо разстройство са склонни към резки колебания в артериалното налягане, които при невнимание и агресивно третиране с бързопонижаващи кръвното налягане средства (напр. клонидин, по известен като хлофазолин) може да доведе до внезапна хипотония с хемодинамична нестабилност и колапс.

 

При съмнение за паническа атака или друг тип соматоформно разстройство, което да лежи в основата на хипертензията, по-добре е да се подходи със седативно-анксиолитични средства – бензодиазепини (алпразолам, диазепам), хидроксизин и др. в конкретната ситуация с тенденция за преосмисляне на терапията с SSRI (инхибитори на обратното захващане на серотонина – citalopram, escitalopram и др.).

 

Редица други фактори по отношение измерването на артериалното налягане имат значение – мястото, вида на апарата, субективни фактори на измерването, позицията на тялото, позиви за уриниране и дефекация и много др. Например често срещан е т.нар. "синдром на бялата престилка", при който кабинетните стойности на артериалното налягане (т.е. измерване при лекаря) са много високи, в сравнение с домашно измерените. 

 

Пълният пикочен мехур и дебело черво са друг фактор, който по вегетативен път води до по-високи стойности. Необходим е и поне 10-15-минутен покой на тялото и емоциите преди замерване на стойностите. Кръстосването на краката, наведената напред позиция, болката са други фактори, които оказват влияние. Не на последно място – видът на апарата и кой измерва налягането също е от огромно значение. Противно на разпространените митове, автоматичните апарати са по-пунктуални в сравнение с механичните. Всъщност, ако говорим за точност, най-коректен и база за сравнение е живачният апарат за измерване на артериално налягане. Такива обаче вече не се използват.

 

Установяването на високи стойности на артериално налягане изисква индивидуален подход и поведение. Установяването на стойности над 180/110 се означава като хипертонична криза и изисква третиране с бързодействащи препарати – пресинаптични алфа-адреномиметици (клонидин), бързодействащи дихидропиридинови калциеви антагонисти (нифедипин), нитропроизводни (нитроглицерин, изосорбид моно- и динитрат), бързодействащ диуретик (фурантрил) и др. Възможно е наличието и на други алармиращи симптоми – замъглено зрение, главоболие, гръдна болка, изкривяване на устния ъгъл и др., които изискват допълнително изясняване – дали се касае за транзиторна исхемия, поради спазъм, или е наличен напр. остър миокарден инфаркт, исхемичен инсулт, ретинопатия.

 

При установяването на не толкова спешни стойности на артериалното налягане изисква проследяване, промяна в начина на живот (отказ от тютюнопушене, редукция на телесното тегло, спорт, безсолна диета и др.) и медикаментозно лечение (контрол над артериалната хипертония, диабета, метаболитния синдром и др.).

 

Теоретично, артериалната хипертония е обратимо състояние, особено в началните етапи (високо нормално артериално налягане и първи клас артериална хипертония). На практика обаче без медикаментозно лечение не се постигат добри резултати или те са временни, като основна причина е липсата на къмплайънс и воля отстрана на пациентите. Липсва воля за отказ от тютюнопушене, за редукция на телесното тегло в нормални стойности на BMI (body mass index), за спорт, за безсолна диета и т.н.

 

По отношение на медикаментозното лечение на артериалната хипертония – според гайдлайните на Европейското дружество по кардиология като стартираща терапия при първоначално регистриране на хипертонична болест е комбинирана двойна терапия (ACE-инхибитор или сартан + тиазиден диуретик или калциев антагонист), т.е. една таблетка с два медикамента в по-ниска доза. При по-нататъшна резистентност се преминава към тройна и четворна терапия – ACE-инхибитор + тиазиден диуретик + калциев атагонист + калий-съхраняващ диуретик (спиронолактон). При налична левокамерна хипертрофия, диастолна дисфункция, признаци на ИБС, склонност към тахикардия, преживян остър миокарден инфаркт и др. се добавя и бета-блокер към терапията. Бета-блокерите доказано удължават живота при пациенти с прекаран ОМИ и намаляват смъртността като редуцират миокардната кислородна консумация.

 

Неконтролираната артериална хипертония е основна причина за развитието на коронарна болест и остър коронарен синдром, мозъчен инфаркт (инсулт) и др. съдови инциденти. Между 5 и 10 пъти по-висок риск от съдови инциденти има при пациенти с неконтролирана артериална хипертония. Навременното адекватно лечение и проследяване гарантира повече години живот.