Над 6 милиона души по света страдат от паркинсон. Прогресивното неврологично заболяване засяга 1,5 пъти повече мъжете. При него се наблюдава недостиг на допамин, който осигурява координацията на движенията и баланса на човешкото тяло. Тремор, скованост в мускулите, забавяне на движенията, промяна в походката, влошено обоняние са сред първите симптоми на паркинсоновата болест. Кои са съвременните психологически методи, които помагат на болните да приемат заболяването физически и емноционално, коментира психотерапевтът проф. Захарина Савова. Тя бе лектор на конференция по случай Световния ден за борба с паркинсон, организирана от „Националната организация на хората болни от късен паркинсон“, с подкрепата на АбВи България.
 
Освен медицинските терапии, допълнителни активности също могат да повлияват положително на хората с паркинсон и по този начин те да водят нормален начин на живот. Такива са реабилитацията и физическите упражнения, арт и музикални терапии, говорни упражнения и други. „Имаме нови методи за лечение, които са изключително успешни, продължават живота с едно много по-добро качество. Към всичките тези усилия на медицината се присъединихме през последните години и ние психолозите и психотерапевтите, за да можем да дадем и нашия дял в това как сами бихме могли да си помогнем, да направим качеството ни на живот по-добро“, обяснява проф. Савова, която е и психолог. 
 
Лекарствата облекчават симптомите на заболяването, но те не са достатъчни за пациентите, защото много често то рефлектира върху емоциите им и отключва депресивни състояния. „Ние предлагаме различни методи, техники, които са достъпни и лесни. Биха могли да присъстват в ежедневието ни по няколко минути, половин, един час, така че да ни заредят с повече енергия, повече вяра и усмивки. В основата на усилията ни стои задължителното и добре избрано медикаментозно лечение“, коментира специалистът. 
 
Има много занимателни игри, които могат да поддържат когнитивни и интелектуални възможности на хората с паркинсон. Те могат да ги накарат да избягат от негативните мисли, да релаксират и изразят своето усещане. Задължителна е и двигателната активност, която не трябва да надхвърля възможностите на болните, а да им доставя удоволствие, категоричен е психологът. 
 
Арт терапията - един от факторите, които подобряват значително качеството на живот на страдащите от паркинсон. Според проф. Савова позитивното мислене трябва да върви ръка за ръка с нея: „Да изпращаме послания, които да ни зареждат с оптимизъм и вяра. Изключително добре се отразява и възможността ни да можем да споделяме как се чувстваме с нашите близки, лекари, хората, които ни помагат и се грижат за нас“. 
 
NEWS_MORE_BOX
 
Музикотерапия - звуците, хармонията, ритъмът и мелодията повлиаят върху емоциите по различен начин. „Музиката не само, че успокоява, а и спомага при проблеми със съня, които със съня, които са често срещани при този вид заболяване“, изтъква проф. Савова. 
 
Рисуване/други техники - работейки с ръцете си пациентите забравят за някои тежки и мрачни преживявания. „Дори и да не вървим към това да се получи някакъв резултат, а просто да усетим удоволствието от това да се занимаваме с нещо“, коментира още психотерапевтът. 
 
Телесна терапия -  мост между мислите, емоциите и тялото. Болните могат със силата на движението да повлиаят на начина, по който мислят, а от там и върху начина, по който се чувстват, посочва психологът. И уточнява, че с „телесни опити“ болните насочват ежедневието си към раздвижване, имат усещане, че контролират своето тяло и така поддържат по-дълго време активни възможностите ни за движение. 
 
Антистресова релаксация - хората с паркинсон насочват мисълта и изпращат послание към тялото си за отпускане на мускулите, за постепенно изтичане на напрежението. 
 
„Релаксацията е абсолютно достъпна за всеки един човек, независимо от възрастта и това в какъв стадий от развитието на болестта се намира. Изпълнява се в спокойна обстановка, удобнбо седнали или легнали по гръб, със свободно облекло. Може да има за фон някаква приятна музика, запалена ароматна свещ, която да действа успокояващо. И постепенно насочваме вниманието до отпускане на цялото тяло, изпращане на мисли за спокойствие, напускане на напрежението, за приятни визуализации“. 
 
Ролята на семейството и близките е много важна за болния. Те трябва да му помогнат да приеме заболяването и преодолее психологическите промени, да го придружават, но не и да вършат всичко вместо него, защото той не трябва да се чувства безпомощен, обобщи проф. Захарина Савова.