1. Какво представлява апраксията?

 

Апраксията е неврологично разстройство, при което се губи способността за извършване на целенасочени, заучени движения, въпреки че мускулната функция е напълно запазена. Апраксията не бива да бъде бъркана с атаксията, която представлява загуба на координация на движенията.


 

2. Как протича апраксията?

 

Симптоматиката варира в зависимост от типа на апраксията. При идеомоторната апраксия, например, болните не могат да извършват движения, които, обаче, могат да опишат. Например, болните могат да разкажат как се мият зъби, но не могат волево да симулират движенията. Любопитно е, че те не могат да симулират движението, но могат да го извършват, когато наистина е необходимо.

 

При концептуалната апраксия пациентите имат затруднения в планирането и извършването на сложни движения. Речевата апраксия засяга говорната функция. Букофациалната апраксия затруднява извършването на целенасочени движения на лицевите мускули, например умишлено облизване на устните. Апраксията на крайник затруднява координираните движения с този крайник.

 

Някои хора губят битовата си самостоятелност заради апраксията.

NEWS_MORE_BOX

3. На какво се дължи появата на апраксия?

 

Апраксията се дължи на увреждания на главния мозък, най-често на париеталния или фронтален дял на лявото полукълбо на главния мозък. Такива увреждания могат да бъдат получени при мозъчна травма, инсулт или невродегенеративни заболявания.

 

4. Какво е лечението на апраксията?

 

В зависимост от вида на апраксията, лечението може да се състои във физикална терапия, речева терапия или работотерапия. Прогнозата, както и ефективността от терапията, варират в широки граници – от значително до почти никакво подобрение. Апраксията е едно от малкото медицински състояния, за които няма одобрени лекарства.