При постъпване на дете в спешното отделение със симптоми или анамнеза за апнеичен епизод, освен физикален преглед, са необходими и лабораторни изследвания. Те включват: пълна кръвна картина, урина общо изследване, артериална кръв за кръвно-газов анализ, електролити, хемокултура по преценка на лекаря.. При съмнение за инфекция с респираторен вирус понякога се правят бързи тестове за доказването ѝ. (Към първа част на материала)

 

Други специализирани изследвания са - рентгенография на гръден кош, ехография на гръден кош, при преценка на невролог - ЕЕГ, електрокардиограма, компютърна томография на бели дробове с цел откриване на чуждо тяло или  патология, фиброоптична бронхоскопия.


 

При необходимост от ресусцитация и други мерки, те се предприемат от спешния екип още на място или при транспорт на малкия пациент. Прилагането на кислород посредством маска е стандартна процедура. При съмнение за задавяне се прибягва до гръдни компресии, потупвания по гърба между лопатките. Ако пациентът има непроходимост на дихателните пътища, която влошава състоянието му в момента, се поставя ларингеална маска или се интубира трахеята, по преценка на спешния медик. 

 

При липса на пулс моментално се пристъпва до кардио пулмонална ресусцитация. Мониторирането на съдечната дейност и сатурацията са задължителни в отделението. Уместно е поставянето на глюкоза, за да се изключи хипогликемия. Когато става въпрос за апнея при преждевременно родено бебе, добра работа върши прилагането на кофеин цитрат, който стимулира дихателния център в мозъка по не съвсем изяснен механизъм.

 

Американската педиатрична асоциация има гайдлайн от 2016 г., чиито стъпки е препоръчително да се следват при постъпили деца с апнея в спешното отделение. В гайдлайна се включват скали за оценка на риска, от там се определя колко да продължи престоят и наблюдението на детето, и консултациите със специалисти, които споменахме в предишната статия.

 

Тук се спираме конкретно на аспирацията на чуждо тяло от детето. Децата от 1 до 3 години са в най-голям риск да аспирират дребен предмет- било то храна или играчки. Най-често чуждите тела попадат в десния главен бронх и в долния белодробен лоб, водейки до обструктивен тип апнея.

 

Симптомите на задавяне се проявяват внезапно със силна кашлица, цианоза (посиняване), силни дихателни усилия с включване на допълнителната дихателна мускулатура (тираж), без особен ефект, свиркащи хрипове, стридор (при попадане в ларинкса), експираторни хрипове, тахипнея.

 

Аспирацията може да е остра и да застрашава непосредствено живота на детето, но може и да протече  хронично, когато чуждото тяло не спира напълно притока на въздух и попадне в някой от бронхите - със симптоми като хрипове и свиркания само в едната гръдна половина, повишена температура, кашлица и др.

 

При поведението на място на инцидента, е необходимо да не действаме агресивно и в никакъв случай да не се опитваме да бръкнем в гърлото на детето, за да не предизвикаме още по-голяма обструкция на дихателните пътища.

 

При кашлица, хрипове и стридор, е нужно да го закараме максимално бързо до спешното отделение в най-близката болница. Ако детето има пълна обструкция и кислород почти не постъпва до белите дробове, цианотично е, губи съзнание и т.н, това което трябва да направим веднага, са гръдни компресии  (върху гръдната кост като при сърдечен масаж, а ако е малко бебе - с два пръста върху гръдната кост и малко по-лек натиск), като главата трябва да е на малко по-ниско ниво от гръдния кош, за да излезне чуждото тяло. Ако компресиите не подействат, обръщаме детето по корем върху бедрото ни, като главата му отново трябва да е по-ниско от гръдния кош, и потупваме силно в областта между лопатките.

 

При по-големи деца може да се прибегне и към маньовъра на Хаймлих - в изправено положение на пациента заставаме зад него и притискайки ръцете му към гръдния кош, притискаме силно в областта на диафрагмата, докато не изкараме чуждото тяло. 

Лошото е, че при аспирация на бебешка пудра или по-кашава и лепкава храна, трудно ще се справим с тези методи, там е необходим бронхиален лаваж под бронхоскопски контрол. По време на транспорта трябва да се приложи кислород чрез маска, мониторира се сърдечната дейност и сатурацията (с пулсоксиметър). Животоспасяваща е бързата интубация на пациента, при която чуждото тяло под контрол с ларингоскопа, се избутва навътре с интубационната тръба до попадане в някой от главните бронхи, след което тръбата се изтегля до 20-22 сантиметра и се фиксира.

 

В спешното отделение чуждото тяло може да се извади с мажил форцепс, ако то се намира над или под гласните връзки, но над крикоидния хрущял. Мажилът се прилага чрез ларингоскопия, обикновено в будно състояние на пациента, или след приложение на кетамин (кратко действащ дисоциативен анестетик) 1-2 мг на кг интравенозно, в комбинация с атропин 0,01 мг/кг.

 

Ако чуждото тяло се намира в трахеята, използваме гореспоменатата дълбока ендотрахеална интубация.

 

Най-добрият метод, който може да използваме, е екстракцията на предмета чрез бронхоскопията, с обща анестезия. Бронхоскопът може да е ригиден (по-често) или флексибилен.

 

При неуспех на бронхоскопията (2 опита) се прибягва до спешна трахеостомия или торакотомия. Предоперативно могат да се приложат кортикостероиди и антибиотици.

 

Библиография:
    1. Sersar SI, Rizk WH, Bilal M, El Diasty MM, Eltantawy TA, Abdelhakam BB, et al. Inhaled foreign bodies: presentation, management and value of history and plain chest radiography in delayed presentation. Otolaryngol Head Neck Surg. 2006 Jan. 134(1):92-9.
    2. Chiu CY, Wong KS, Lai SH. Factors predicting early diagnosis of foreign body aspiration in children. Pediatr Emerg Care. 2005. 21(3):161-4.
    3. Saquib Mallick M, Rauf Khan A, Al-Bassam A. Late presentation of tracheobronchial foreign body aspiration in children. J Trop Pediatr. 2005 Jun. 51(3):145-8.
    4. Cataneo AJ, Cataneo DC, Ruiz RL Jr. Management of tracheobronchial foreign body in children. Pediatr Surg Int. 2008 Feb. 24(2):151-6.
    5. Gregori D, Salerni L, Scarinzi C, Morra B, Berchialla P, Snidero S, et al. Foreign bodies in the upper airways causing complications and requiring hospitalization in children aged 0-14 years: results from the ESFBI study. Eur Arch Otorhinolaryngol. 2008 Aug. 265(8):971-8.

5218