Акутният апендицит е възпалително заболяване на апендикса с честота между 7% и 9% в световен мащаб. По-често страдат деца на възраст между 8-14 години и лица до 30-годишна възраст. Много по-редки са случаите на апендицит в напреднала възраст. Смъртността от тази диагноза е изключително ниска – между 0,09 и 0,24%, а в развиващите се страни до 4%. Златен стандарт в неговото лечение е оперативната апендектомия от 1889г. с учението на Чарлз Макбърни, който описва подробно кличничната презентация и патогенеза на апендицита и препоръчва ранната апендектомия като най-добър избор на третиране за предотвратяване перфорация и перитонит. Първата апендектомия в света е извършена през 1735г. в Лондон от френския хирург Клаудиус Амианд, който се натъква на перфорирал апендикс в ингвинален херниален сак на 11-годишно момче, вследствие поглъщане на кърфица.


Въпреки разнообразната клинична картина, протичането на апендицита може да се раздели в няколко фази. Първата фаза обхваща първите часове около обструкцията на апендикса с фекалоидни маси. Наблюдават се неспецифични симптоми – отпадналост, субфебрилитет и др. Поставянето на диагнозата в този етап е почти невъзможно. При втората фаза клиничната картина се доразвива с поява традиционната болка в дясна илеоингвинална област, поради миграция на възпалението към париеталния перитонеум. Често се наблюдава гадене и повръщане, което обикновено е еднократно в началото и многократно по-скоро в последната фаза. Може да има също понижение в апетита и перисталтиката (чревна пареза). Може също да се наблюдава констипация или диария и микционни смущения, които не са патогномоничен белег за апендицита.


Поставянето на диагнозата може да бъде изключително подвеждащо – в диференциално диагностичен план трябва да се изключат инфекции на отделителната система, холецистит и холелитиаза, инфекциозен колит, овариална кистоза и др.



Физикално, общото състояние на пациента е като цяло добро, но с напредването на възпалителния процес, се влошава. Езикът е обложен, при кашлица се наблюдава засилване на болката, палпаторно има болезненост в дясна илеоингвинална област (традиционно). Показателен е положителният Блумберг тест в точките на Макбърни и Ланц – болката се засилва след премахване на натиска в областта. Има мускулен дефанс при палпация, което е показателно за въвличане на перитонеума във възпалението. Болката в дясната илеоингвинална област може да се засилва и от натиск симетрично вляво, което е свързано с миграцията на газовете и увеличаване налягането във възпалителната зона. Болният обикновено заема легнало положение по гръб или на десен хълбок, понякога със сгънати колене. Обратно, на ляв хълбок, болката се засилва, поради увличане на цекума и газова миграция. Може да има лека тахикардия, заради болката. При ректално туширане може да има болка в дясната ректална стена.


Лабораторно, при пълна кръвна картина се наблюдава левкоцитоза. Уринният анализ трябва да изключи инфекции на уринарния тракт. Тези изследвания, разбира се, не са патогномонични. Инструментално се ползва основно ехография за отдиференциране, както и рентгеново изследване. Може да се ползва също ЯМР и компютърна томография, но в България, поради високата цена на методите, на практика не се ползват за тази диагноза.


Лечението на апендицита е основно с оперативна апендектомия, която може да бъде класическа или лапароскопска (мини-инвазивна). Лапароскопската апендектомия е по-скъпа, но осигурява по-бързо възстановяване и пост-оперативна болка. Понякога болката при апендицит може да отзвучи спонтанно без усложнения и по-нататъшно развитие. В някои случаи обаче стихването на болката може да бъде признак за перфорация.


Усложненията при апендицит са свързани основно с перфорация и развитие на дифузен перитонит, което е изключително животозастрашаващо.


Клиничната картина с болка в дясната илеоингвинална област е класическа. Срещат се обаче в до 1/3 от случаите атипични форми, които са изключително подвеждащи за диагностициране – при атипично разположение на апендикса (често при по-възрастни, при бременни и др.). Болката може да бъде в лумбалната област и да ирадиира към крака или кръста. Може да бъде около пъпа и да ирадиира надясно; да симулира холецистит. Атипична е картината и при деца до 3-годишна възраст – преобладават общите симптоми.


Има редица данни за медикаментозно, неоперативно лечение на неусложнен апендицит с вливане на високи дози антибиотици за 48 часа (амоксицилин с клавуланова киселина до 6000мг дневно, както и гентамицин 7мг/кг веднъж дневно). След това при подобрение терапията се продължава с перорален прием на антибиотици за седмица. Такива високи дози обаче крият рискове от развитие на вторични гастро-интестинални инфекции (Clostridium difficile), гастрити, улцерации, колити, хепатотоксичност, алергични реакции и др., както и риск от отложена и усложнена апендектомия. Затова към момента златен стандарт остава оперативното лечение.