Голяма част от нас са преживели или поне са чували за неприятното състояние на възпаление на апендикса, т.нар. остър апендицит, което понякога може да се окаже и животозастрашаващо. Това е най-честият проблем, свързан с апендикса, но истината е, че може да има и други доста по-сериозни заболявания, засягащи този орган, например карцином. 


Нека първо си припомним какво представявя този привидно излишен орган.

 


Какво е апендикс?

Апендиксът е структура, подобна на торбичка, завършваща сляпо, която обикновено се намира прикрепена към края на дебелото черво. Не е съвсем ясно каква роля има апендикса в тялото, а отстраняването на органа не изглежда да има отрицателни последици за здравето.


В продължение на много години се е вярвало, че апендиксът е рудиментарен орган – такъв, който е загубил първоначалната си функция през вековете еволюция.

 

Днес се предполага, че органът може да служи за възстановяване на баланса на имунната система чрез производство на левкоцити в отговор на наличието на антигени; както и за образуването на антитела за цялостната защита на органните системи от всяка инфекция. 

 

Рак на апендикса – възможно ли е?

Отговорът е да, възможно е. Ракът на апендикса, наричан още апендикуларен карцином, е много рядко заболяване, развиващо се, когато клетките на апендикса мутират и започнат да се делят извън контрол. Тези ракови клетки образуват тумор във вътрешността на  апендикса, който често се открива случайно след хирургично отстраняване на органа при възпаление. 

 

Видове тумори

Апендикуларният рак включва няколко вида туморни клетки, които могат да засегнат различни части на апендикса.

 

Някои апендикуларни тумори са доброкачествени - не растат и не метастазират. Други тумори са злокачествени, превръщат се в карциноми, при което те растат и могат да се разпространят към други органи и системи.

 

Туморите на апендикса биват следните видове:

  • Невроендокринен тумор, известен също като карциноиден тумор - обикновено започва от върха на апендикса и представлява повече от половината от случаите.
     
  • Муцинозен цистаденом - това е доброкачествен тумор, който започва от муцин продуциращите клетки на стените на апендикса. Нарича се още нискостепенна апендиксална муцинозна неоплазма.
     
  • Муцинозен цистаденокарцином - този тип тумор също започва от муцин продуциращите клетки, но е злокачествен и може да метастазира. Той представлява около 20 процента от всички случаи на рак на апендикса.
     
  • Аденокарцином - около 10 % от всички тумори на апендикса са аденокарциноми и обикновено започват от основата на апендикса. Често метастазират в други органи и области на тялото.
     
  • Аденоневроендокринен карцином - този тип тумор има подобни характеристики както на невроендокринен тумор, така и на аденокарцином. Произлиза от гоблетовите клетки, които произвеждат муциновия слой. Има тенденция да бъде по-агресивен от невроендокринния тумор.
     
  • Аденокарцином с пръстеновидни клетки - рядък и труден за лечение злокачествен тумор, аденокарциномът с пръстеновидни клетки расте по-бързо и по-трудно се отстранява от другите аденокарциноми.
     
  • Параганглиом - обикновено е доброкачествен. Въпреки това, в много редки случаи може да се срещне злокачествен параганглиом на апендикса.

Клиника

Ракът на апендикса често не причинява симптоми в ранните етапи, поради което често бива диагностициран в по-късните стадии, когато започва да има изявена клиника или да метастазира в други органи.

 

Клиничната картина може да включва следните симптоми:

  • Апендицит (възпаление или инфекция на апендикса);
  • Подуване и болки в корема;
  • Болка в таза;
  • Натрупване на течност в корема (асцит);
  • Промени във функцията на червата;
  • Гадене и повръщане;
  • Увеличаване размера на талията.

Усложнения

Някои видове тумори на апендикса могат да причинят псевдомиксом на перитонеума или ПМП. Това се случва, когато апендиксът се разкъса и туморните клетки изтекат в коремната кухина, започвайки да се имплантират по перитонеума, продължавайки да образуват желеподобна пихтиеста и муцинозна материя, която се трупа в коремната кухина. Без лечение натрупването ѝ може да доведе до сериозни проблеми с храносмилателната система и чревни блокажи. ПМП може да се причини от муцинозните цистаденоми и муцинозните цистаденокарциноми. Честотата му е 2/1 000 000 индивида.

 

Диагноза

Карциномът на апендикса често се диагностицира случайно. 


Диагностичните методи включват:

  • Лабораторни тестове на кръв и урина, както и усъвършенствани геномни тестове за изследване на ДНК на туморни клетки;
  • Ултразвук;
  • Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР);
  • Компютърна томография (КТ);
  • Позитронно-емисионна томография (PET скенер).

Лечение

Възможностите за лечение зависят от вида и стадия на рака.
Основните лечения за рак на апендикса са операция за отстравянане на апендикса, с или без част от дебелото черво, лъче- и химиотерапия.

Методите се прилагат самостоятелно или в комбинация.

 

 

Референции: 

Appendix Cancer | Johns Hopkins Medicine;

Appendix Cancer: Diagnosis, Symptoms, Treatment (clevelandclinic.org);

Appendix cancer: Types, symptoms, treatment, and survival rates (medicalnewstoday.com)