Аортната дисекация е остро състояние, което е потенциално опасно за живота на пациента. По своята същност дисекацията на аортата представлява разкъсване на интималната обвивка и последващо навлизане на дисекираща маса кръв в медията.

 

Дисекиращият хематом разслоява надлъжно медията на аортната стена под влияние на артериалното налягане, което се оказва основна движеща сила на аортното „разкъсване”.


 

Изходите са два - образувалия се фалшив лумен (ход) да се влее обратно в истинския лумен на аортата и да се ограничи дисекирането - по-чест вариант. Другият вариант е дисекиращият хематом да намери изход навън, като разкъса адвентицията (външната обвивка на аортата) и навлезе в перикарда или ляво плеврално пространство.

 

Кои групи са рискови пациенти?

Потенциално застрашени са пациентите, при които се развива дегенерация на аортната стена особено в дисталните й участъци. Някои от условията да се случи това са:

  • Артериална хипертония - открива се при 70-90% от пациентите с аортна дисекация. Основна роля при тези пациенти играе хроничното хемодинамично натоварване върху аортната стена.
  • Синдром на Марфан, известен още като „слабост на съединителната тъкан” - среща се при 5-15% от случаите на дисекация.
  • Колагенни съдови заболявания.
  • Бикуспидна аортна клапа (клапа с две, а не с три платна).
  • Предшестваща кардиохирурхична операция или гръдна травма.
  • Напреднала възраст.

 

Класификация на аортната дисекация се прави според това къде е началото на интималното разкъсване и отслояването, до което достига фалшивият лумен. Според класификацията на de Bakey бива следните видове:

  • Тип I - дисекацията на аортната стена включва и асцендентната и десцендентната част на аортата и често достига до бифуркацията (разделянето) на илиачните съдове
  • Тип II - разслояването започва и се ограничава в асцендентната аорта
  • Тип III - интималното разкъсване започва от десцендентната аорта след a. subclavia sinistra и се насочва дистално надолу или се връща ретроградно нагоре

 

Как се разпознават тези болни?

Болката с внезапна поява и силен интензитет е задължителен елемент от клиничната картина. Тя е остра и с почти еднакъв характер от самото начало. Много често се локализира между лопатките, мигрира към горната челюст и е раздираща. Болните буквално могат да загубят съзнание от болка. При разслояване по дължината на аортата болката може да мигрира надолу към корема, ингвиналните гънки, краката.

 

Неврологични симптоми могат да бъдат първа изява на безболковата аортна дисекация. Появяват се внезапно с исхемични парези на долни и горни крайници или промяна в съзнанието. Синкоп може да има при хемоперикард.

 

Невровегетативни прояви с гадене, повръщане и профузно изпотяване са честа изява на болестта.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Трудно ли се поставя диагнозата?

Изявата на дисекацията е разнообразна и се определя от това кои органи са лишени от кръвоснабдяване. Обикновено пациентите с аортна дисекация са пациенти в шок. Анамнезата за внезапно появила се гръдна болка и дългогодишна, трудно контролирана артериална хипертония бързо насочва клинициста.

 

Артериалното налягане обикновено е ниско при проксимално засягане на аортата, като обикновено има разлика между стойностите измерени на двете ръце. При дистално засягане, когато са въвлечени бъбречните съдове в разслояването, обикновено артериалното налягане е екстремно високо.

 

Шийният венозен застой и парадоксален пулс подсказват за руптура в перикардното пространство, а левостранният плеврален излив за такава в плеврата. Изключително рядко израз на дисекацията може да е миокардният инфаркт при дисекиране на някой от синусите на Valsalva - анатомичния изход на коронарните артерии.

 

Хематемеза (повръщане на кръв) има при разкъсване на хранопровода от дисекиращия хематом. Особено ценен метод за поставяне на диагнозата е трансезофагеалната ехокардиография. Контраст-усилената КАТ е също ефективен метод за визуализиране на фалшивия и истински лумен на аортната дисекация. И все пак аортографията си остава ’’златен стандарт’’ за поставяне на диагнозата.