Спирането на уринирането трябва да плаши всеки. Дори и без медицинско образование е ясно, че това е признак за тежко смущение в естествените физиологични процеси на организма и спешно трябва да се намери и отстрани причината. Но дали реално се касае за „анурия“ или някакво друго състояние я имитира? Кога има повод за притеснение и трябва да се потърси лекарска помощ? На тези въпроси може да отговори само компетентно лице.


Анурия - какво е това?

 


Когато за денонощието количеството отделената урина е под 50 мл или въобще няма позиви за уриниране говорим за анурия. Бъбреците по някаква причина не работят правилно и не могат да изпълнят своята функция да филтрират кръвта, да балансират телесните течности и да отделят отпадни продукти. Фалшива анурия е тогава, когато урината се складира, но поради механично препятствие не може да се изхвърли от организма. Наблюдава се при проблеми с простатата или уретерите и е обект на лечение от специалисти уролози

 

Истинската анурия също е животзастрашаващо състояние и изисква спешна медицинска помощ. Тук обаче приблемът е основно в бъбрека и се лекува от нефролозите. Няколко основни механизма могат да стоят в основата:

 

  • Тежка дехидратация на организма, трайно ниско артериално налягане или смутено кръвоснабдяване на бъбреците. В тези случаи до тях не достига нужното количесто кръв във физиологично налягане.
  • Заболявания на самите бъбреци по типа на остра или хронична бъбречна недостатъчност. Най-често това са тежки инфекции, натравяне или натоварване на отделителната система с високомолекулни отпадни продукти. Такива са контрастни материи, рабдомиолиза, интоксикации, масивно вътресъдово кръвосъсирване.
  • При постреналната анурия причината се крие непосредствено след функционалния паренхим на бъбреците. Конкременти, притискане на уретерите от тумори, лимфни възли или фиброза може трайно да прекратят оттичането на урина.

 

Какво следва за организма, ако стои в състояние на анурия?

Уринирането е необходимо за изхвърляне на ненужните течности и най-вече отпадни продукти от организма. Когато това не става регулярно те остават в тялото и съответно му вредят. След няколко дни в анурия поже да настъпи полиорганна недостатъчност. От една страна се развива хиперхидратация с отоци на крайниците, завишаване на артериалното налягане, белодробен застой, мозъчен оток.

 

Завишават се азотните тела-креатинин, урея, пикочна киселина. Те са токсични за тялото и вторично водят до увреждане на бъбреците, както и всички други органи и системи. При високостепенна азотемия се дразни лигавицата на стомашно-червния тракт, проявяващо се с гадене и повръщане. Усеща се обща слабост, отладналост, а в тежките случаи енцефалопатия със смущаване на съзнанието поради интоксикиране на мозъка.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Настъпва дисбаланс на електролитите в тялото със завишаване на стойностите на калий, натрий, хлор и хиперосмоларитет. Същевременно хиперхидратацията води до разреждане на телесните тености. Увеличава се киселинността на огранизма, което е опасно за правилното протичане на физиологичните процеси. Следват нарушение във функцита на дихателната, сърдечносъдовата, нервната система. Ако не се овладее състоянието води до интоксикация, шок и летлен изход.


Какво е лечението на това състояние?

Първо и най-важно е да се открие причината, която е довела до това страдание. Също така да се прецени тежестта и пораженията. Това става от медицински екип, задължително в болнична обстановка. Ако е необходимо се стимулира кръвоснабдяването или се извършват процедури за неговото възстановяване. Вливания на елекетролитни разтвори, антибиотици и други медикаменти в много случаи спомагат за оздравителния процес. Отпушването на уретерите или дилатирането на простата чрез оперативна намеса могат от своя страна да спомогнат оттичането на урината.

 

В тежките и неповлияващи се случаи се налага прилагане еднократни или многократно хемодиализни процедури. Чрез тях се намаляват стойностите на креатинина, уреята и пикочната киселина, както и се отстраняват ненужните количества течности. След овладяване на острата бъбречна недостатъност лечението продължава още седмици и месеци до пълното възстановяване на бъбреците.