Антраксът е бил познат още в древността. Самото му име произлиза от латински език и означава въглен. Други синоними на заболяването, с които може да бъде срещнато са „синя пъпка“, „сибирска язва“. Протичането е като остра инфекция, която е силно заразна и засяга общото състояние на организма с разнообразна клинична картина, в зависимост от входната врата, през която навлизат бактериите. Трите най-чести форми са кожната, тази на дихателната система и чревната. В около 90% от случаите заболяването протича с кожната форма. Ако инфекцията се разпространи и в кръвта се развива сепсис.

Разпространено е най-вече в страните от Южна и Централна Америка, Южна и Източна Европа, както и Азия. Бактериите образуват защитна обвивка, с която могат да оцелеят дълго време – десетки години в околната среда. Най-малка устойчивост и съответно най-лесно се заразяват тревопасните животни – овце, кози. Птиците и хищните животни се заразяват по-трудно, но могат механично да разнасят бактериите чрез козина и нокти. Човекът се заразява чрез консумиране на заразено месо, замърсена вода, чрез въздуха, предмети,които са били в досег с болни, а също и при ухапване от някои видове мухи. Болните животни отделят с изпражненията си бактерии в средата, където те се обвиват в защитна капсула и оцелявайки така дълго време са причина за така наречените „проклети полета“, които са наричани така, поради факта, че са постоянно огнище на инфекция. Предаването на заразата от човек на човек е изключително рядко.
 

Форми на заболяването

  • Кожна – проникването е чрез наранена кожа, дори и минимални драскотини могат да послужат за входна врата. Там бактериите се размножават и отделят токсин, който е от значение за общото неразположение.

 


Инкубационният период е от няколко дни до седмица. В началото се появява сърбяща пъпка, която се изпълва с течност и в последствие, изтичайки, на мястото на течността се образува язва с черен цвят. Около язвата се образува зачервена зона, а лимфните възли в близост могат да са увеличени. Много характерно е, че тези язви са неболезнени и зоната е безчувствена.

 

  • Белодробна – инхалират се бактериите, които в началото дават симптоми на настинка или грип, но след няколко дни се развива задух и кашлица, при която може да се изхвърлят кървави храчки. Опасността от развиване на дихателна недостатъчност и смърт е голяма.

 

  • Чревна – при поглъщане на заразено месо или вода могат да се засегнат както тънките и дебелите черва, така и гърлото. В началото започва гадене и повръщане, но в последствие се развива диария, в която се открива и кръв, поради възпалената стена на червата.


Усложненията са от заразяването на кръвта, чрез която бактериите достигат и до други органи. Така може да се разпространят в мозъка. Началото е внезапно, с бързо покачване на температурата, повръщане, силна възбудимост, главоболие. Клиничната картина може да включва различна гама от симптоми от гърчове до отпускане, загуба на съзнание и кома. Често този вид усложнение завършва със смърт.

NEWS_MORE_BOX



Ориентирането по отношение на заболяването е чрез клиничната картина и данни за епидемично огнище. Докато сигурна диагноза се поставя след микробиологично изследване.

Лечението се прави с висока доза антибиотици, най-често от групата на пеницилините. Терапията е продължително време, често и в комбинация с други антибиотици. Освен това в зависимост от симптомите се дават обезболяващи, също лекарства за смъкване на температурата – антипиретици.

 

Профилактика може да се направи и тя е чрез предварителна ваксинация. След преболедуване се получава имунитет. В мерките срещу разпространението главно участие имат ветеринарните служби, отговорни за изолиране на болните животни и изгарянето на труповете им.