1.  Какво представлява антраксът?

 

Антраксът е инфекциозно бактериално заболяване, причинявано от Bacillus anthracis.


 

2. Как става заразяването с антракс?

 

Антраксният бацил формира силно устойчиви спори, които могат да останат жизнеспособни във външната среда в продължение на десетилетия. Спорите биват поглъщани от селскостопански животни (най-вече рогат добитък – крави, овце и кози) при паша или водопой. Те от своя страна могат да заразят хора при контакт или консумиране на месо. Тревопасните животни могат да предадат заразата и на хищници, което подпомага за поддържането на популацията на антраксния бацил в екосистемите.

 

Заразен човек не може да предаде заболяването на здрав човек.

 

3.  Какви са симптомите на заболяването?

 

Инфекциозният причинител навлиза в организма през три основни входни врати – през дихателните пътища, устата или наранена кожа. Различават се

три основни форми на болестта – белодробна, стомашно-чревна и кожна.

 

Белодробната форма започва с грипоподобни сипмтоми – треска, главоболие, кашлица, задух и неразположение, които за няколко дни преминават в дихателна недостатъчност. Възможно е внезапното и остро влошаване на състоянието на болния – т.нар. фулминантна инфекция.

 

Стомашно-чревната форма се развива до една седмица след поглъщане на спорите и протича с остро възпаление на храносмилателния тракт, силна диария, безапетитие и повръщане на кръв. През лигавицата на червата бацилът навлиза в кръвообращението, където отделя токсини.

 

При кожна инфекция, от 1 до 7 дни след заразяване, на мястото на проникване на патогена първоначално се формира гнойно образувание, като постепенно околната кожна тъкан отмира и формира тъмно петно. Характерно за инфекцията е, че обичайно е безболезнена.

 

4.  Как се поставя диагнозата?

 

В зависимост от формата на заболяването се прави биопсия на кожата, анализира се белодробен или стомашно-чревен секрет. Могат да бъдат необходими и рентгенови снимки на гръдния кош или идентифициране на бактериалните токсини в кръвта.

 

5.  Какво е лечението?

 

Ранното започване на антибиотичното лечение е изключително важно, забавянето му понижава преживяемостта. Успешно са прилагани следните интравенозни антибиотици – ципрофлоксацин, доксициклин, еритромицин, ванкомицин и др.

NEWS_MORE_BOX

 

Макар че болният не е заразен за околните, дрехите и принадлежностите му трябва да бъдат старателно дезинфектирани.

 

6.  Каква е прогнозата?

 

При белодробните и чревните форми, смъртността е висока – от 25 до 60 и повече процента, в зависимост от кога е било започната лечението. Особено висока е смъртността при фулминантно протичане - над 90%.

 

Пълното оздравяване и ниската смъртност са по-характерни за кожната форма.

 

7.  Съществуват ли специфични профилактични мерки?

 

При някои обстоятелства и в някои професии (напр. ветеринарни лекари) се налага прилагане на противоантраксна ваксина като пет-кратен курс в рамките на 18 месеца.

 

При излагане на неваксинирани лица на антраксния причинител, наблюдаващият лекар може да предпише профилактичен курс антибиотици – ципрофлоксацин, пеницилин или доксициклин, в зависимост от щама.