През ранния интраутробен период от развитието на бозайниците в плода съществуват два вида полови канали – мъжки (Волфови) и женски (Мюлерови). През 1940 Алфред Джост установил, че продукт на мъжките полови жлези, различен от тестостерона, е отговорен за регресията на Мюлеровите канали у мъжкия плод. Този продукт бил наречен тогава „инхибиторен хормон”. Двадесет години по-късно генът за антимюлеровия хормон бил изолиран.

 

Структурно хормонът представлява гликопротеин, принадлежащ към суперфамилията на трансформиращия растежен фактор бета. Той се секретира от Сертолиевите клетки на тестисите и е отговорен за регресирането на женските репродуктивни канали и диференциацията на тестисите. При жената антимюлеровият хормон се продуцира от гранулозните клетки на яйчниците и се използва основно като маркер за яйчниковия резерв. 


 

При мъжкия плод секрецията на хормона започва още от 8 гестационна седмица (2 лунарен месец). За сравнение, тогава серумните му нива в женския плод не могат да бъдат измерени. При момчетата след раждането и през първите години на детството секрецията му продължава и тогава серумното му ниво е сигурен показател за функционирането на тестикуларните тъкани. 

 

Хормонът достига най-висока концентрация през третия месец след раждането. В края на първата година антимюлеровият хормон се понижава, но нивото му макар и с по-ниски стойности остава стабилно през цялото детство до началото на пубертета.  

 

През пубертета непрекъснато покачващите се нива на тестостерона потискат секрецията на антимюлеровия хормон от съзряващите и вече андроген-чувствителни Сертолиеви клетки. При възрастни мъже серумната концентрация на хормона достига едва 3-4% от нивото му през детството.  

 

Той е чувствителен и специфичен показател за съществуването на тестисите у деца с междиннополови гениталии или в случаи на липса на тестиси при прегледа.


За разлика от жените, при мъжете изследването на хормона не е залегнало в рутинната практика. Той не дава някакви предимства пред изследването на ФСХ (фоликулостимулиращия хормон) и инхибин В за целите на асистираната репродукция.

 

При жените антимюлеровия хормон се продуцира само от гранулозните клетки на яйчника. Неговите серумни нива са по-ниски спрямо тези при мъжа през целия му живот. При раждането неговите нива са почти недоловими, леко се покачват около 2-4 годишна възраст с последващо достигане на стабилни нива през целия репродуктивен период до настъпване на менопаузата. Тогава се наблюдава спад в нивата му в отговор на изчерпването на яйчниковата функция. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Минимални флуктуации в серумните нива на антимюлеровия хормон се наблюдават през различните фази на менструалния цикъл. Те може би са в съответствие с нецикличния постоянен растеж на малките фоликули, от които се продуцира хормона. Именно затова нивата на антимюлеровия хормон могат да се измерват във всяка фаза на менструалния цикъл.

 

Добре известен факт е, че с напредване на възрастта е налице намаляване на яйчниковата функция в резултат на намаляване на яйчниковия фоликуларен резерв и качеството на фоликулите. 

 

Покачващите се нива на ФСХ, понижаващите се нива на инхибин В и намаляването на броя на антралните фоликули са добри и отдавна използвани маркери за яйников резерв. 

 

В последните години антимюлеровия хормон беше определен като нов, по-надежден и стабилен маркер за яйчников резерв. Неговите серумни нива намаляват с напредване на възрастта, като при настъпила менопауза нивата му остават неизмеримо ниски. 

 

Пример за това са „изчезването” на нивата му на 3-5 ден след оперативно премахване на яйниците при жени с предхождащ редовен менструален цикъл.