Антимюлеровият хормон (АМХ) е утвърден и широко използван в практиката маркер, отразяващ овариалния резерв. Той се синтезира от гранулозните клетки на преантралните и малките антрални фоликули в яйчника (до 4 мм в диаметър). По-големите фоликули (над 8 мм в диаметър) спират да го синтезират. Секретира се оттам във фоликуларната течност и кръвообращението. Анализ на нивата му се извършва посредством вземане на венозна кръв

 

Хормонът играе важна роля в ембрионалното развитие на половата система и при двата пола. В зряла възраст при жената той участва в регулацията на фоликулогенезата и по-специално АМХ инхибира набирането на примордиалните фоликули и намалява чувствителността на малките антрални фоликули към фоликулостимулиращия хормон (ФСХ). 


 

До този момент в клиничната практика изследването на нивата на антимюлеровия хормон се свеждаше основно до оценка на овариалния резерв в диагностиката на инфертилитета, преждевременната овариална недостатъчност и хипогонадотропния хипогонадизъм.

 

Наскоро публикувани проучвания „хвърлят светлина“ и към други диагностични аспекти на антимюлоровия хормон. Той е предлаган, като диагностичен маркер на синдрома на поликистозните яйчници (СПЯ). Нивата му са били повишени при жени със СПЯ, спрямо жени без синдрома. Причините за това се предполага, че са множеството преантрални фоликули, спрели развитието си в яйчниците при синдрома на поликистозните яйчници, оформящи поликистозната му структура. Именно затова той се предполага като бъдещ маркер, определящ наличието на поликистозна морфология на яйчниците и е възможно да замества ехографското изследване. Антимюлоровият хормон може да бъде предиктивен маркер за настъпване на менопауза.   

 

Антимюлеровият хормон през живота на жената

Нивата на антимюлеровият хормон се покачват постепенно, започвайки от деня на раждането до достигане на максимална стойност на 25-годишна възраст. В зряла възраст те постепенно намаляват, като 5 години преди менопаузата са много ниски, а постменопаузално - неизмерими (< 0,1 ng/ml).

 

АМХ е стабилен хормон, чийто нива флуктуират слабо през различните фази на менструалния цикъл. Това позволява изследването му по всяко време на месечния цикъл.

 

Оралните контрацептиви (ОК) променят незначително нивата на антимюлеровия хормон, но все пак има проучвания, които показват, че те могат да доведат до намаляването им. След преустановяване на лечението с орални контрацептиви нивата на АМХ се покачват отново. Следователно коректното измерване на този показател изисква преди това спиране на контрацептива.

 

Тютюнопушенето вероятно също повлиява нивата на антимюлеровия хормон, като има натрупани данни, че пушачките имат по-ниски нива на АМХ, спрямо непушачки. Броят на изпушените цигари вероятно също е определящ, но за това е необходимо да се проведат още изследвания, които да ни дадат повече детайли за евентуалната взаимовръзка.

 

Оценка на овариалния резерв

В клиничтата практика, освен АМХ, и други маркери се използват за оценка на овариалния резерв:

  • Нива на фоликулостимулиращ хормон в 3-ти ден на менструалния цикъл – еднократното му измерване се характеризира с ниска специфичност поради сигнификантната вариабилност в нивата му през различните менструални цикли. Все пак нива на ФСХ > 10 IU/l показват намален овариален резерв;
  • Измерване на нивата на ФСХ и естрадиол в 3-ти ден на менструалния цикъл;
  • Инхибин Б;
  • Ултразвуково определяне на броя на антралните фоликули с размер 2-10 мм в диаметър по време на фоликуларна фаза;
  • Измерване обема на яйчника.

Антимюлеровият хормон е утвърден като добър и надежден параметър за оценка на овариалниа размер с по-добра възпроизводимост спрямо гореизброените. Неговите нива може да са намалени, показвайки редуциран овариален резерв при жени с иначе редовен менструален цикъл и все още нормални нива на ФСХ и естрадиол. Това показва, че показателят е с по-добра чувствителност и специфичност. 

 

Различните методи за хормонален анализ и липсата на единни референтни граници на изследването създава известни ограничения в използването му.  Все пак нива на АМХ по-ниски от 1 ng/ml отчитат намален овариален резерв.