С откритието на антифосфолипидния синдром се изяснява произходът на много различни заболявания от инфаркт на миокарда до тромбоза на белодробната артерия, както и причините за някои спонтанни аборти.


Фосфолипидите и тяхната роля
Клетките в организма ни имат клетъчна обвивка – мембрана, ядро, митохондрии и други елементи. В строежа на мембраната, ядрото и митохондиите участват специални вещества - фосфатиди или фосфолипиди. В мембраната те представляват структурна основа, като образуват фосфолипиден слой. Фосфолипидите участват в строежа на тромбоцитите, еритроцитите, вътрешната стена на кръвоносните съдове, както и в клетките на нервните тъкани.

 

Антителата – защитници на организма от чужди тела
При инфекции, т.е. при попадане на чужди микроорганизми в тялото ни, то образува антитела, които имат „мисията“ да унищожат чуждите клетки. Антитялото има свойството да се залепва за антигена и по този начин чуждият белтък се извежда от организма. Този вид защита на организма се нарича хуморален имунитет.
 


 

Антифосфолипиден синдром
През 1986 г. английският учен Хюз отрива редици признаци на синдрома. Той  по своята същност е автоимунна реакция към фосфолипидните комплекси, които изграждат мембраните на тромбоцитите, вътрешните стени на кръвоносните съдове и клетките на нервните тъкани. Този синдром е наречен антифосфолипиден или синдром на Хюз.

Установено е, че при някои системни заболявания, при заболявания на съединителна тъкан, при склеродермия, при някои хронични заболявания, видове рак и други, в организма настъпва „объркване“ и той започва да произвежда антитела срещу собствените тъкани, в случая срещу тези, които съдържат фосфолипиди. Антителата се прикрепват за стените на кръвоносните съдове, за тромбоцитите, което води до повишено кръвосъсирване и до тромбози.

 

Продължението на материала можете да прочетете тук.