Антибиотиците в хирургичната терапия са важно средство, що се отнася до покриване на опасностите от инфекция в постоперативния период. Също така антибиотиците имат важно значение при стандартното лечение на някои заболявания от хирургичния спектър на действие, когато критериите за операция са малко или пък не е необходимо или приложимо оперативно лечение. Антибиотиците са важни и при заздравяването на следоперативните рани и опасността от тяхната супорация - нагнояване.
Антибиотиците се предлагат под формата на таблетки, капсули, ампули или спрейове, кремове и унгвенти за локално действие. Някои от тях се представят за широка употреба като широкоспектърни препарати, които покриват вероятността от развитие на банални инфекции в постоперативния период. Такива са някои представители на семейството на пеницилините - амоксицилин, оксацилин, диклоксацилин и комбинирани варианти с протектори срещу бета-лактамазното инхибиране.
Други често прилагани антибиотици с широкоспектърно действие са цефалоспорините от първа и втора генерация, какъвто например е цефуроксим, също така приложение намират някои макролиди и тетрациклини. Тяхната основна дейност е да предпазят от стандартните и банални инфекции по пикочополовата система, ако е поставян уретрален катетър по време на операция, както и нагнояване на раните в следоперативния период.
С оглед предпазване от приемственост и развитие на резистентност спрямо бактериите, някои антибиотици намират много ограничен спектър на приложение. Преди назначаването на подобна терапия се прилага широк изследователски протокол, който извежда специфични индикации за тяхното приложение. Такива представители са азлоцилин, пиперацилин, цефалоспорините от трета и четвърта генерация, какъвто например е цефепим, други представители са клиндамицин, антибиотици от групата на аминогликозидите, какъвто характерен представител е гентамицин и еритромицин. Индикирането на тяхното приложение се основава на правилно установен бактериален причинител, който най-често е резистентен срещу по-масовите антибиотици. Обикновено са прилагат при болнично лечение под формата на флакони за венозно приложение.
Като най-крайна мярка за приложение са представителите от групата на монобактамите, карбапенемите, гликоптептиди, амфениколи и туберкулостатици.
1. Изборът на антибиотик не е на случаен принцип
С оглед качественото действие на фармацевтичните продукти се наблюдават някои важни критерии и характеристики на препарата, които определят хода на лечението при пациента и евентуалните комбинации от други лекарствени средства. Сред най-важните критерии са резорбцията на основната съставка на антибиотика през стомашно-чревния тракт. С много ниска стойност на резорбция се класифицират някои сулфонамиди и аминогликозиди. С ниска резорбция се определят представителите на пеницилини и аминогликозиди - ампицилин и еритромицин. Напоследък еритромицин е изключително рядко прилаган антибиотик. Важно за антибиотичната терапия е да има достатъчно висока резорбируемост на медикамента през стомашно-чревния тракт, за да може приложението му да става при перорален прием и да се избегне венозната му апликация, която при всички случаи е много по-рискова.
Антибиотици с бърза и висока степен на резорбция през гастроинтестиналния тракт са амоксицилин, хлорамфеникол, метронидазол и сулфаметоксазол, в комбинация с триметоприм.
Важно за лечението е да се прецизира способността на антибиотика да прониква в ликвора. С особено висока степен на преминаване в гръбначномозъчната течност са представителите хлорамфеникол и туберкулостатиците. Добро средство за избор при данни за генерализирано възпаление, обхващащо мозъчните обвивки, е бензилпеницилинът. Други приложими са широкоспектърните пеницилини и цефалоспорини.
Антибиотиците имат и още някои важни характеристики. Това е вътреклетъчното им разпределение, което при макролиди, тетрациклин и сулфаметоксазол/триметоприм е много добре. За превенция срещу бактериални инфекции на пикочополовата система най-приложимите препарати са всички видове бета-лактами - пеницилини и цефалоспорини, поради високата си екскреция през бъбреците в урината, аминогликозиди, сулфонамиди и сулфаметоксазол/триметоприм.
При лечението например на възпален жлъчен мехур важно е да се предпочете препарат, който има и добра жлъчна екскреция. Такива са например макролидите, тетрациклините и цефалоспорините от първа и втора генерация. За лечението на белодробни инфекции се прилагат флуорхинолони и сулфаметоксазол/триметоприм.
2. Колко пъти дневно се прилагат антибиотиците?
Според съвременните ръководства за антибиотична терапия, приложението на антибиотиците е дозирано и спрямо плазмения им полуживот. По този начин се получава специфично насищане на организма, което ограничава прекомерното приложение и осигурява оптимално действие.
Препаратите от групата на аминогликозиди, азитромицин и моксифлоксацин се прилагат веднъж дневно, тъй като плазменият им полуживот и елиминиране от кръвната плазма е приблизително 24 часа. Представителите на цефалоспориновия ред - цефоперазон, който е трета генерация цефалоспорин, цефелим и цефпиром, които са от четвърта генерация цефалоспорини, както и сулфаметоксазоловата комбинация с триметоприм, ципрофлоксацин и кларитромицин се прилагат два пъти дневно, през 12 часа, тъй като плазмената им концетрация, полуживот и елиминиране от организма е в продължение на 12 часа. Прилагат се сутрин и вечер в точен час.
Антибиотиците от вида амоксицилин, доксициклин и клиндамицин имат плазмен полуживот осем часа, което налага тяхното приложение да се извършва три пъти дневно през осем часа. Обикновено се избират часовете сутрин от 06:00 ч, следобяд в 14:00 ч. и вечер в 22:00 ч. В някои случаи, когато е необходима по-агресивна антибиотична терапия може да се направи компромис и да се предизвика задръжка на по-голямо количество активна съставка за по-дълго време в кръвната плазма. В този ред на мисли, антибиотици като амоксицилин, ампицилин, цефалексин, който е представител на първа генерация от семейството цефалоспорини, хлорамфеникол и ванкомицин могат да се прилагат четири пъти дневно през шест часа.
3. Кои антибиотици имат тесен спектър на действие и кои широк?
Антибиотиците с тесен спектър на действие са рядко приложими и само при специфични индикации за лечението. Най-често подобен род критерии могат да бъдат наличието на полирезистентни бактериални инфекции. Такива препарати са биосинтетичните пеницилини, антибиотиците с устойчивост към бета-лактамното разграждане, монобактамите, линкозамиди, макролиди и метронидазол.
С широк спектър на действие са повечето представители на групата на антибиотиците. Такива са тетрациклини, някои пеницилини, например амоксицилин, карбоксипеницилин, уреидопеницилин, някои цефалоспорини, най-често от първа и втора генерация, флуорхинолони и сулфаметоксазол в комбинация с триметоприм.
Съответно изборът на правилна и рационална антибиотична терапия се определя и от нуждата на директно действащ антибиотик или такъв, който оставя възможност на имунната система да се прояви при убиването на вредните причинители в организма. Това са антибиотици с бактерицидно действие и такива, които имат бактериостатичен ефект. Бактерицидно действащите препарати директно убиват попадналите в организма бактериални патогени. Такива са флуорхинолоните, пеницилини, цефалоспорини, ванкомицин и сулфаметоксазол в комбинация с триметоприм.
Бактериостатичният ефект на препаратите се изразява в това, че те потискат бактериалния растеж и тяхното делене. В този ред те остават под формата на спори в организма, които се фагоцитират от клетките на имунната система. Такъв ефект имат препаратите от групата на аминогликозидите, тетрациклини, макролиди, хлорамфеникол и сулфонамиди. В най-честите случаи се назначава терапия само от един представител от двете главнодействащи групи препарати. Тоест избира се един антибиотик - с бактерицидно действие или такъв с бактериостатичен ефект.
При някои ситуации се налага прилагането на антибиотична комбинация. Такива са моментите, когато е необходима спешна антибиотична терапия при сепсис, смесени инфекции, резистентност на бактериите към често срещаните антибиотици, при вътреболнични инфекции и при имунокомпрометирани пациенти, каквито са болните с ХИВ положителна инфекция. При полирезистентните бактерии такава комбинация е подходяща, защото се дава възможност на организма да изгради собствени антитела срещу полирезистентните причинители, като по този начин предпазва организма от вредното влияние на бактериите при рецидив на инфекцията в бъдещ период. Пример за такива полирезистентни инфекции са наличните псевдомонас еругиноса - Pseudomonas aeruginosa. Най-добра схема за тяхното лечение е комбинация между ципрофлоксацин и който и да е представител на аминогликозиди. Други често срещани полирезистентни бактерии са ентерококите. Най-добрата комбинация при тях е ампицилин и аминогликозид.
